Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 177

— За мен е мистерия. Основният ми предмет в колежа беше историята. Освен нея учих социология и психология, а също литература и езици, главно древни, и специализирах митология по-късно в института. Много съм далеч от планетологията и физическите науки.

— Не е престъпление, Янов. Харесва ми, че знаеш добре това, което знаеш. Вещината ти в древните езици и митологията ни беше от огромна полза. А щом се стигне до планетологията, аз ще се погрижа.

— Виждаш ли, приятелю — продължи той след кратка пауза, — световете се образуват чрез сблъсквания на по-малки обекти. Последните няколко, които се ударят, оставят след себе си кратери. Потенциално, искам да кажа. Ако планетата е толкова голяма, че е газов гигант, тя е в течно състояние, обвита в газообразна атмосфера и последните сблъсъци са просто цамбурвания, които не оставят следи. По-малките планети обаче са в твърдо състояние, било то лед или скала, и имат кратерни белези, които практически се запазват безкрайно дълго, освен ако някаква сила не ги премахне. За изчезването на кратерите има три обяснения. Първо, светът може да притежава ледена повърхност, покриваща течен океан. В такъв случай всеки обект, който се удари в нея, пробива леда и разплисква вода. След него тя отново замръзва и, така да се каже, затваря раната. Тези планети или спътници са студени и не отговарят на нашето понятие за обитаем свят. Второ, ако на планетата съществува активна вулканична дейност, непрестанният поток от лава и прах запълва и заличава образуваните кратери. Но и тези планети или спътници е малко вероятно да са населени. И стигаме до обитаемите светове — третия случай. Те също могат да имат полярни ледени шапки, но по-голямата част от водата трябва да е във вид на течност. Могат да имат отделни действащи вулкани. Такива светове нито ще затворят кратерите, нито ще ги запълнят. Съществуват, разбира се, ерозионните ефекти. Вятърът и течащата вода ерозират почвата, а ако е налице живот, действията на живите същества са също твърде разрушителни. Разбираш ли?

Пелорат се замисли над чутото и после призна:

— Не, Голан, изобщо не те разбирам. Планетата, към която се приближаваме…

— Утре кацаме — весело го прекъсна Тривайз.

— Планетата, към която се приближаваме, няма океан.

— Да. Само тънки ледени шапки на полюсите.

— Нито кой знае каква атмосфера.

— Една стотна от плътността на терминуската.

— Нито живот.

— Не откривам никакъв.

— Тогава какво би могло да ерозира кратерите?

— Океан, атмосфера и живот… — кимна Тривайз. — Сега обаче внимавай! Ако тази планета е била безвъздушна и безводна от самото начало, кратерите, които са се образували, щяха още да съществуват и цялата повърхност щеше да е осеяна с тях. Отсъствието на кратери доказва, че тя невинаги е била такава и е възможно дори да е имала значителна атмосфера и обширен океан в близкото минало. Освен това забелязват се просторни долини, които сигурно са били дъна на морета, да не говорим за белезите от пресъхнали реки. Значи ерозия е имало и тя е спряла толкова скоро, че не е останало време да се натрупат нови кратерни образувания.