Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 175

Пелорат изглеждаше съкрушен.

— Как, може ли да има и такова?

— Може, приятелю. Когато умът ти пламне посред нощ и започне да претърсва необятното царство на фантазията, отчаянието се усилва още повече. Ами ако Земята е способна да се скрие напълно? Ако дори умовете ни могат да бъдат замъглени? Ако минем точно покрай нея, с гигантския й спътник и далечния газов гигант с пръстените и въобще не ги видим? И ако даже вече сме минали оттам?

— Но щом вярваш, че е така, защо още…

— Не казвам, че вярвам. Говоря за налудничави приумици. Ще продължим да търсим.

Историкът се поколеба, преди да попита:

— Докога, Тривайз? Все някога трябва да се откажем.

— Никога! — разпалено заяви съветникът. — Ако трябва, цял живот ще обикалям по планетите и ще питам „Моля, господине, къде е Земята?“ Естествено по всяко време мога да върна на Гея теб и Блис, и Фалъм, ако искате, и да продължа сам.

— О, не. Знаеш, че няма да те изоставя, Голан, нито пък Блис ще го направи. Ако се налага, ще скачаме от планета на планета, но защо?

— Защото трябва да намеря Земята и ще я намеря. Не зная как, но ще я намеря. Виж какво, сега се опитвам да достигна позиция, от която да мога да разгледам огряната страна на планетата, без слънцето да е твърде близо, така че ме остави за малко на мира.

Пелорат замълча, но не напусна стаята. Продължи да наблюдава как непримиримият търсач изучава на екрана образа на планетата, обляна в повече от половината си част в дневна светлина. На него тя му изглеждаше напълно безлична, но знаеше, че свързаният с компютъра Тривайз я вижда много по-подробно.

— Има ветрец — прошепна той.

— Значи има и атмосфера — изтърси Пелорат.

— Неособено оформена. Недостатъчна, за да поддържа живот, но явно подходяща за наличието на лек вятър, който вдига прах. Добре позната характерна черта за планетите с рядка атмосфера. Възможно е дори да притежава малки снежни шапки на полюсите. Воден лед, кондензиран именно там, нали разбираш? Този свят е твърде топъл, за да съществува въглероден двуокис в твърдо състояние. Ще трябва да превключа на радарно картиране, но тогава по-лесно ще работя с нощната страна.

— Наистина ли?

— Да. Щях да се сетя още в самото начало, обаче при почти безвъздушна и следователно безоблачна планета изглеждаше съвсем естествено да опитам с видимата светлина.

Той дълго мълча, а изображението на екрана се размаза от радарните отражения, които оформиха нещо като абстрактна картина, каквато би нарисувал художник от времето на император Клеон. — Аха — рече провлечено и многозначително Тривайз и пак млъкна.