Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 176

Накрая Пелорат не издържа:

— Какво „аха“?

Съветникът му хвърли разсеян поглед.

— Не виждам никакви кратери.

— Никакви? Това добре ли е?

— Напълно неочаквано е — отвърна Тривайз. На лицето му се появи усмивка. — И е много добре. Всъщност даже чудесно.

63

Фалъм бе притиснала нос о корабния люк, в който се показваше малък отрязък от Вселената точно във вида, в който окото го вижда — без компютърно увеличение или подобрение.

Блис, която се бе постарала да й обясни нещо, въздъхна и тихо каза на Пелорат:

— Не зная доколко ме разбира, мили Пел. За нея цялата Вселена беше къщата на родителя й и малка част от имението, в което се намираше. Мисля, че никога не е излизала през нощта, нито пък е виждала звездите.

— Наистина ли смяташ така?

— Наистина. Не смеех да й покажа нищо, преди да събере достатъчно думи в речника си — и какво щастие, че ти можеше да говориш с нея на собствения й език.

— Бедата е, че не го владея добре — заоправдава се Пелорат. — А действително е трудно да схванеш космоса, ако ти се изпречи изведнъж. Тя ми каза, че щом тези светлинки са огромни светове, всеки колкото Солария — всъщност, разбира се, те са много по-големи от Солария — не могат да висят в нищото. Би трябвало да паднат, казва тя.

— И е права, ако се съди по онова, което знае. Задава смислени въпроси и малко по малко ще се научи. Във всеки случай любопитна е и не се страхува.

— Работата е там, Блис, че и аз съм любопитен. Виж как се промени Голан, щом откри, че на света, към който сме се упътили, липсват кратери. Нямам и най-малка представа какво може да означава това. А ти?

— И аз. Но той е много по-вещ в планетологията от нас. Остава ни да приемем, че знае какво върши.

— Ще ми се и аз да знаех.

— Ами попитай го.

Пелорат направи гримаса.

— Все ме е страх, че ще го ядосам. Според него би трябвало да разбирам тези неща и без да ми се обясняват.

— Това е глупаво, Пел — възрази Блис. — Той не се колебае да те пита за някакъв детайл в легендите и митовете, за който смята, че може да му бъде полезен. Ти винаги с готовност му обясняваш. Защо да не е склонен да стори същото? Върви и го питай. Ако се подразни, значи че има нужда да се упражнява в общителност, което ще му е само от полза.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се, че не. Искам да остана с Фалъм и да продължа да й набивам в главата представи за Вселената. После ще имаме достатъчно време да ми разкажеш… след като той ти обясни.

64

Пелорат неуверено влезе в пилотската стая. С радост забеляза, че Тривайз си подсвирква и е явно в добро настроение.

— Голан — обади се историкът колкото се може по-ведро.

Съветникът вдигна поглед.

— Янов! Все влизаш на пръсти, сякаш мислиш, че е противозаконно да ме безпокоиш. Затвори вратата и седни. Погледни само!

Той посочи планетата на екрана и каза:

— Открих не повече от два-три кратера, и то съвсем малки.

— Това наистина ли има някакво значение?

— Дали има значение? Естествено. Как можеш изобщо да питаш?

Пелорат направи безпомощен жест.