Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 178

Пелорат не изглеждаше съвсем убеден.

— Може да не съм планетолог, но ми се струва, че ако една планета е достатъчно голяма, за да задържи гъста атмосфера в продължение може би на милиарди години, няма току-така да я изгуби, нали?

— Не бих казал, че си непременно прав — отвърна Тривайз. — Но преди атмосферата му да изчезне, този свят несъмнено се е радвал на живот и, вероятно, на човешки същества. Моята догадка е, че това е бил тераформиран свят, каквито са почти всички населени от хора планети в Галактиката. Лошото е, че не знаем нищо за състоянието му преди пристигането на хората, нито пък какво са направили те самите, за да стане пригоден за тях, нито при какви обстоятелства животът е изчезнал… Възможно е да е станала някаква катастрофа, която е изсмукала атмосферата и с това е причинила гибелта им. Или пък на планетата да е имало особено неравновесие, което те са контролирали, докато са били на нея, а когато са си отишли, всичко се е завъртяло в омагьосан кръг. Като се приземим, може да намерим отговора, а може и да не го намерим. Няма особено значение.

— Положително няма значение и дали тук някога е имало живот, след като сега няма. Каква е разликата, дали една планета винаги е била необитаема или е такава само в момента?

— Ако е необитаема само в момента, ще има останки от някогашните й жители.

— На Аврора имаше останки…

— Точно така, но на Аврора бяха минали двадесет хиляди години. Дъжд и сняг, замръзване и топене, вятър и температурни промени… Имало е и живот — не забравяй живота. Може да не са били хора, но е имало изобилен живот. Руините ерозират също както кратерите, дори по-бързо. И след двадесет хиляди години не беше останало нищо, което може да ни свърши работа. Тук, на тази планета, е минало време — може би също толкова, може би по-малко — но без вятър, без бури, без живот. Признавам, имало е температурни промени, и това е всичко. Руините би трябвало да са в много по-добър вид.

Пелорат промърмори със съмнение:

— Освен ако няма такива. Не е ли възможно на планетата никога да не е имало живот, хора по-специално, и загубването на атмосферата да се дължи на някакво събитие, с което те да нямат нищо общо?

— Не, не! — тръсна глава Тривайз. — Няма да ме направиш песимист. Дори оттук забелязах развалините на… нещо, което съм сигурен, че е било град. Така че утре кацаме.

65

— Фалъм е убедена, че я връщаме при Джемби, нейния робот — каза разтревожена Блис.

— Хм — изсумтя Тривайз, загледан в релефа на планетата, който се нижеше под дрейфуващия кораб. После вдигна очи, сякаш бе чул репликата със закъснение. — Е, това все пак е единственият родител, когото е имала, нали?

— Да, разбира се, но тя смята, че се връщаме на Солария.

— Прилича ли й на Солария?

— Откъде ще знае?

— Кажи й, че не е. Слушай, ще ти дам няколко филми-справочници с графични илюстрации. Покажи й в едър план различни обитаеми светове и й обясни, че са милиони. Ще имаш достатъчно време. Не зная колко дълго ще обикаляме с Янов, след като изберем подходяща цел и се приземим.