Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 179

— Ти и Янов?

— Да. Фалъм не може да дойде с нас, дори и да исках, което бих направил само ако съм си изгубил ума. Блис, за този свят трябват скафандри. Няма въздух за дишане. А никой от скафандрите ни не е по мярка за нея. Затова вие двете оставате на кораба.

— Защо ние двете?

Устните на Тривайз се разтеглиха в малко тревожна усмивка.

— Признавам — рече той, — че бих се чувствал в по-голяма безопасност, ако си с нас, но не можем да оставим Фалъм сама на кораба. Ще направи някаква беля дори без да иска. Янов трябва да дойде с мен, за да разчете евентуалните архаични писания. Значи ти трябва да останеш тук. Мислех, че ще ти е приятно.

Блис не изглеждаше съвсем сигурна.

— Виж какво — продължи Тривайз, — ти искаше да вземем Фалъм, а не аз. Бях убеден, че ще ни създава неприятности. Присъствието й налага ограничения и всички трябва да свикнем с това. Тя остава на кораба и ти също. Така стоят нещата.

— Предполагам, че си прав — въздъхна геянката.

— Добре. Къде е Янов?

— С нея.

— Иди да го заместиш. Искам да поговоря с Пелорат.

Тривайз все още изучаваше планетната повърхност, когато историкът влезе и се покашля, за да извести присъствието си.

— Нещо не е наред ли, Голан? — попита той.

— Не че не е наред, просто не съм сигурен… Този свят е особен и не разбирам напълно какво се е случило с него. Моретата трябва да са били обширни, съдейки по басейните им, но явно са били плитки. Доколкото мога да разчета оставените следи, това е или планета, която поначало се характеризира с обезсоляване и изкуствени канали, или пък моретата й никога не са били твърде солени. Ако не са били, то обяснява липсата на осолени низини в басейните. Другата възможност е, когато океанът е изчезвал, солното му съдържание да е изчезнало с него, което определено прилича на човешко дело.

Пелорат колебливо запита:

— Извини невежеството ми, Голан, но тези неща важни ли са за онова, което търсим?

— Предполагам, че не, обаче ми е любопитно. Ако знаех как точно е тераформирана планетата и каква е била преди тераформирането, може би щях да разбера какво й се е случило, след като са я напуснали — или непосредствено преди това. А пък разберем ли го, ще сме подготвени за евентуални неприятни изненади.

— Какви изненади? Това е мъртъв свят, нали?

— Съвсем мъртъв. Оскъдна вода, рядка атмосфера, а и Блис не долавя признаци на ментална дейност.

— Бих казал, че фактите решават въпроса.

— Отсъствието на ментална дейност не означава непременно липса на живот.

— Но положително означава липса на опасен разумен живот.

— Не знам. Не за това исках да се консултирам с теб. Има два града, подходящи за първия ни оглед. Изглеждат в отлично състояние. Всичките тукашни градове впрочем изглеждат така. Каквото и да е унищожило въздуха и океаните, сякаш не е докоснало тях самите. Както и да е, тези двата са особено големи. По-обширният обаче няма свободни пространства. Далеч в покрайнините му се забелязват космодруми, но не и в самия него. В по-малкия има, но пък кой ли ще го е грижа за нас?

Пелорат се намръщи.