Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 174

— Ами тогава какво не е наред?

— Вече сме достатъчно близо, за да анализираме атмосферата. Оказва се, че няма такава.

— Няма атмосфера?

— Никаква. Това е необитаема планета, а около слънцето не обикаля друга дори с наченки на обитаемост. Третият ни опит даде нулев резултат.

62

Пелорат имаше умислен вид и очевидно не желаеше да нарушава унилото мълчание на Тривайз. Той гледаше от вратата на пилотската стая с явната надежда съветникът да подхване разговор.

Но Тривайз не го подхвана. Ако нещо може да се нарече упорито мълчание, то бе тъкмо неговото.

Накрая Пелорат не издържа и съвсем плахо попита:

— Какво правим?

Тривайз вдигна очи, за момент се загледа в него, после отмести поглед и каза:

— Снижаваме се към планетата.

— Но щом няма атмосфера…

— Компютърът казва, че няма атмосфера. Досега винаги ми е съобщавал това, което съм искал да чуя и съм го приемал. Сега ми казва нещо, което не искам да чуя и аз ще го проверя. Ако някога би могъл да сбърка, ще ми се да е точно този път.

— Мислиш ли, че бърка?

— Не.

— Знаеш ли факт, който го опровергава?

— Не.

— Тогава защо се захващаш с това, Голан?

Най-сетне съветникът завъртя стола си към Пелорат; лицето му бе изкривено в нещо близко до отчаяние:

— Не разбираш ли, Янов, че друго не ми идва на ум? Що се отнася до местонахождението на Земята, с първите два свята изтеглихме празни билетчета, а сега и с този е същото. Какво да правя по-нататък? Да подскачам от планета на планета, да се оглеждам и да питам: „Извинете, къде се намира Земята?“ Изглежда тя се е скрила твърде добре. Никъде не е оставила и следа от себе си. Започвам дори да мисля, че и да съществува някаква следа, тя ще се погрижи да не можем да я намерим.

Пелорат кимна:

— И на мен ми минаваха подобни мисли. Имаш ли нещо против да обсъдим въпроса? Зная, че си разочарован, приятелю, и не ти се говори, така че ако не искаш, ще те оставя на мира.

— Не, не… — тонът на Тривайз удивително приличаше на стенание. — Какво друго ми остава, освен да слушам?

— Не изглеждаш много ентусиазиран — отбеляза историкът, — но може би разговорът ще ни помогне. Моля те, прекъсни ме веднага, щом решиш, че ти идва много. Голан, струва ми се, че не е задължително Земята да е взела само пасивни мерки, за да се скрие, просто като е заличила всичко свързано с нея. Не е ли възможно да е подхвърлила фалшиви сведения и по този начин активно, тъй да се рече, да се забулва в неизвестност?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, на няколко места чухме, че тя била радиоактивна, а подобно нещо би накарало всеки да изостави опитите да я намери. Ако наистина е радиоактивна, ще е напълно непристъпна. По всяка вероятност не бихме могли въобще да кацнем на нея. Даже роботите-изследователи, ако имахме такива, нямаше да издържат на радиацията. Така че защо да я търсим? А ако не е радиоактивна, си остава необезпокоявана, стига някой случайно да я приближи, но и в такъв случай сигурно има начин да се замаскира.

Тривайз почти успя да се усмихне.

— Колкото и странно да е, Янов, и на мен ми е минавала същата мисъл. Даже ми хрумна, че онзи неправдоподобно голям неин спътник е изкуствено внедрен в легендите. А и газовият гигант със сложна система от пръстени е не по-малко неправдоподобен и също може да е внедрен. Сигурно всичко това е предназначено да ни накара да търсим нещо, което не съществува. Дори ако минем през нейната планетна система, да видим Земята и да не я познаем. Да профучим покрай нея, защото в действителност няма нито голям спътник, нито братовчед с три пръстена, нито радиоактивна кора. И през ум да не ни мине, че е пред очите ни. Представям си и нещо още по-лошо.