Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 157

— Не. Аз казах не.

— Ще бъде безболезнено… Ето че идва друг кораб. Много е важно да влезем в бившето имение Бандър и да организираме холовизионен съвет, който да определи наследника и да реши какво да правим с вас. Дайте ми детето.

Блис грабна полуприпадналата фигурка от ръцете на Пелорат. Здраво стиснала я и опитвайки се да уравновеси теглото й на рамото си, тя каза:

— Не пипайте това дете.

Ръката на робота отново се вдигна и той пристъпи напред, посягайки за Фалъм. Блис бързо се отмести встрани, започвайки движението си доста преди роботът да започне своето. Той обаче продължи да се движи напред, като че ли геянката все още стоеше пред него. После вдървено се извъртя около предните ръбове на стъпалата си и падна по лице. Останалите три робота замръзнаха неподвижни и с нефокусирани очи.

Блис чак се разхълца от ярост.

— Почти бях разработила подходящия метод за контрол, но времето не ми стигна. Нямах никакъв избор освен да нанеса удар и сега и четиримата са дезактивирани… Хайде да се качваме на кораба, преди техният да се е приземил. Прекалено зле ми е, за да мога да се разправям с още роботи.

ЧАСТ ПЕТА

МЕЛПОМЕНИЯ

XIII. ДАЛЕЧ ОТ СОЛАРИЯ

56

Заминаването мина като на сън. Тривайз събра безполезните си оръжия, отвори въздушния шлюз и те се търкулнаха вътре. Едва след като се отделиха от повърхността, съветникът забеляза, че и Фалъм е с тях.

Вероятно нямаше да успеят, ако соларианското въздухоплаване не беше толкова слабо развито. На приближаващия местен кораб му отне прекалено много време да се спусне и да кацне. От друга страна, компютърът на „Далечната звезда“ почти мигновено изведе звездолета им вертикално нагоре.

И въпреки че прекъсването на гравитационното взаимодействие и следователно на инерцията, премахна иначе непоносимия ефект от ускорението, който би съпътствал такова бързо излитане, не можеше да се направи същото с въздушното съпротивление. Температурата на външния корпус се повиши много по-бързо, отколкото предписваше флотският правилник (както и техническото описание на самия кораб).

Издигайки се, видяха как каца втори солариански кораб и се приближават още няколко. Тривайз се запита с колко ли робота би могла да се справи Блис и дали самите те нямаше да бъдат смазани, ако бяха останали на повърхността още петнадесет минути.

Като излязоха в космоса (или почти в космоса, заобиколени само от разредени остатъци на планетната екзосфера), той насочи звездолета към нощната страна на Солария. Беше просто на един отскок, тъй като напуснаха повърхността по залез слънце. В тъмнината „Далечната звезда“ щеше да има възможност да изстине по-бързо и да продължи да се отдалечава по разгъната спирала.

Пелорат излезе от стаята, която делеше с Блис, и тихо каза:

— Детето вече спи нормално. Демонстрирахме му как се използва тоалетната и то ни разбра без никакво затруднение.

— Не е изненадващо. Трябва да е имало подобни удобства в имението.

— Не видях да има, а търсих — натъртено възрази Пелорат. — Ако не се бяхме върнали на кораба, нямаше да издържа и миг повече.