Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 159

— Винаги, Янов. С гравитационен кораб и хиперпространствени двигатели Галактиката става малка. За няколко дни можем да стигнем, където пожелаем. Само че поне половината светове са алармирани за нас и нашия кораб и предпочитам да стоим настрана за известно време.

— Предполагам, че си прав. Но Бандър май не се интересуваше от кораба.

— Той вероятно не го и забеляза. Подозирам, че соларианците отдавна са се отказали от космическите полети. Основното им желание е да бъдат оставени съвсем сами, а едва ли биха могли да се наслаждават на сигурността от изолацията, ако вечно се движат из космоса и по този начин обявяват своето присъствие.

— Какво ще правим отсега нататък, Голан?

— Остава ни да посетим още един свят — напомни Тривайз.

— Ако се съди по първите два, не очаквам много от третия.

— Нито пък аз в момента, но щом се понаспя, ще накарам компютъра да трасира пътя ни до него.

57

Тривайз спа значително по-дълго, отколкото бе очаквал, но това не бе от особено значение. На борда на кораба нямаше нито ден, нито нощ в природния смисъл на думата, а двадесет и четири часовият ритъм не действаше абсолютно точно. Часовете се превръщаха в разтегливо понятие и не беше необичайно Тривайз и Пелорат (а особено пък Блис) да са малко извън синхрона, що се касае до естествения ритъм на хранене и сън.

Докато се остъргваше (необходимостта да се пести водата бе наложила да остъргват сапунената пяна, вместо да я изплакват), съветникът даже си мечтаеше да дремне още час-два, когато се обърна и видя пред себе си соларианчето дибидюс голо, също като него самия.

Той неволно отскочи назад, което в ограниченото пространство на тоалетното помещение неизбежно водеше до стълкновение на някоя част от тялото с нещо твърдо. Тихо изпъшка.

Фалъм го зяпаше с любопитство и сочеше пениса му. Звуците, които издаваше, бяха непонятни, но цялото поведение на детето говореше за удивление. Мъжът нямаше друг избор освен да закрие с ръце пениса си.

Тогава Фалъм изрече с пискливия си гласец:

— Привет.

Тривайз леко се сепна от факта, че детето изведнъж проговори на галактически, макар думата да звучеше като заучена.

Фалъм продължи, като с мъка произнасяше всяка следваща:

— Блис… казва… ти… мене… къпеш.

— Да? — не повярва на ушите си съветникът. Той хвана Фалъм за раменете и каза:

— Ти… стой… тука.

Посочи надолу към пода и детето, разбира се, веднага погледна мястото, към което пръстът сочеше. Нямаше никакви признаци, че разбира фразата.

— Не мърдай — нареди Тривайз, хвана го здраво за раменете и после притисна ръцете му към тялото, за да демонстрира неподвижност. Бързо се подсуши, сложи си шортите и обу панталона.

Излезе навън и изрева:

— Блис!

На кораба беше трудно за когото и да било да се намира на повече от четири метра от останалите. Геянката веднага се показа на вратата на стаята си и усмихнато попита:

— Викаш ли ме, Тривайз, или лек ветрец прошумоля през люшналата се трева?

— Хайде да не остроумничим, Блис. Какво е това? — той посочи с палец през рамото си. Блис надникна зад него и каза: