Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 156
Айзък Азимов
— Детето е без значение. То няма преобразувателни издутини.
— То все още няма напълно оформени преобразувателни мозъчни дялове — чак се задъха от вълнение Пелорат, — но с времето ще ги развие. Това е соларианско дете.
— Без напълно развити преобразувателни дялове, не е соларианско. Аз не съм обвързан да следвам неговите заповеди или да го пазя от повреда.
— Но това е потомъкът на управника Бандър.
— Така ли? Откъде знаете това?
Пелорат заекна, както му се случваше понякога, когато се опитваше да се прави на свръхчестен.
— К-какво друго дете може да има в това имение?
— Откъде знаете, че няма цяла дузина деца?
— Виждал ли си други деца тук?
— Въпросите ги задавам аз.
В този момент вниманието на робота бе раздвоено, тъй като другият докосна рамото му и посочи нещо. Двата робота, изпратени с разузнавателна цел до имението, се връщаха с бърз бяг, в който едва-едва се долавяше странна несиметричност.
Когато пристигнаха, за известно време се възцари тишина, а сетне единият заговори на солариански — при което и четирите изкуствени създания сякаш загубиха гъвкавостта си. За момент изглеждаха така, като че щяха да се сплескат.
Пелорат прошепна: „Открили са Бандър“, преди Тривайз да успее да му направи знак да мълчи.
Роботът бавно се извърна и заговори, като замазваше сричките:
— Управникът Бандър е мъртъв. С жеста, който ти току-що направи, ни показа, че си знаел за този факт. Вярно ли е?
— Откъде бих могъл да знам? — предизвикателно попита Тривайз.
— Ти знаеше, че той е мъртъв. Ти знаеше, че ще го намерим там. Наистина, как би могъл да знаеш това, ако не си бил при него; и ако не си бил този, който е прекъснал живота му? — Дикцията на робота вече се нормализираше. Явно беше преодолял шока.
— Но как бихме могли да убием Бандър? — не преставаше с въпросите съветникът. — С неговите преобразувателни мозъчни дялове той щеше да ни унищожи за миг.
— Откъде знаеш какво могат и какво не могат да правят преобразувателните дялове?
— Ти току-що ги спомена.
— Аз само ги споменах. Не съм описал техните свойства или способности.
— Знанието просто ни падна като от небето.
— Това не е правдоподобен отговор.
— Да се предполага, че ние сме причинили смъртта на Бандър, също не е правдоподобно.
Пелорат добави:
— Във всеки случай, ако управникът Бандър е мъртъв, то сега управникът Фалъм притежава това имение. Ето го управника и той е човекът, комуто трябва да се подчинявате.
— Аз вече обясних — рече роботът, — че един потомък с неразвити преобразувателни дялове не е соларианец. Той не може да бъде наследник, поради което друг такъв — на подходяща възраст — ще долети веднага щом докладваме тъжната новина.
— Ами управникът Фалъм?
— Няма никакъв управник Фалъм. Има само едно дете, а тук съществува излишък от деца. То ще бъде унищожено.
— Да не сте посмели! — твърдо заяви Блис.
— Не съм аз този — рече роботът, — който непременно ще трябва да извърши акта, и определено не съм аз, който ще вземе решението. Това зависи от консенсуса на управниците. Но добре зная какво може да бъде решението по време на излишък от деца.