Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 155
Айзък Азимов
— Да — отговори Блис. — Ако натиснеш и то съдържа енергия, ще се активира. Само че в него няма нищо.
— Сигурно ли е? — роботът насочи оръжието към Тривайз. — Все още ли твърдиш, че ако го активирам сега, то няма да задейства?
— Няма — каза Блис.
Тривайз замръзна на място, без да може да обели дума. Беше изпробвал бластера, след като Бандър го бе изтощил и той наистина бе съвършено неизползваем, ала роботът държеше невронния камшик. Него не беше пробвал.
Ако камшикът съдържаше макар и малък остатък от енергия, щеше да е достатъчен да стимулира болевите му центрове и онова, което би почувствал, щеше да направи стискането на роботската ръка да изглежда като приятелско потупване.
По време на следването му във Флотската академия бяха го накарали — както и всеки друг кадет — да понесе един лек невронен камшичен удар. Просто за да знае какво представлява. Оттогава не изпитваше никаква нужда усещането да се повтори.
Роботът активира оръжието и за момент Тривайз болезнено се вцепени. После бавно се отпусна. Камшикът също бе напълно изтощен.
Стражът впи поглед в мъжа срещу себе си и захвърли двете оръжия настрани.
— Как така се оказаха с изчерпана енергия? — попита той. — Ако няма полза от тях, защо ги носиш?
— Привикнал съм с тежестта им — отвърна Тривайз — и ги нося дори когато са изтощени.
— Това е безсмислено — възрази роботът. И добави: — Всички сте арестувани. Ще бъдете задържани за допълнителен разпит и ако управниците решат, ще бъдете дезактивирани. Как се отваря този кораб? Трябва да го претърсим.
— Нищо няма да спечелите — заяви Тривайз. — Не сте в състояние да го разберете.
— Ако не аз, управниците ще го разберат.
— И те няма да могат.
— Тогава ти ще им обясниш, за да го разберат.
— Съмнявам се.
— В такъв случай ще бъдеш дезактивиран.
— Моето дезактивиране няма да промени нищо, а предполагам, че ще бъда дезактивиран дори и да им обясня.
— Продължавай — промълви Блис. — Започвам да схващам как работи мозъкът му.
Роботът не й обърна внимание. (Дали самата тя се е погрижила, помисли си Тривайз и страшно му се прииска да е така.)
Насочил цялото си внимание към него, стражът каза:
— Ако ни създаваш трудности, ние ще те дезактивираме частично. Ще те повредим и тогава ще ни кажеш всичко, което искаме да узнаем.
Изведнъж Пелорат нададе полузадавен вик:
— Чакай, не можеш да постъпиш така. Страж, ти не можеш да постъпиш така.
— Аз действам по подробни инструкции — кротко обясни роботът. — Мога да го сторя. Разбира се, ще му причиня точно толкова вреда, колкото е нужно, за да получа информация.
— Но ти изобщо не можеш да го направиш. Аз съм чуждоземец, а също и двамата ми другари. Това дете обаче — и Пелорат посочи с поглед Фалъм, когото все още носеше, — е соларианец. То ще ти каже какво да правиш и ти трябва да му се подчиниш.
Фалъм погледна към него с отворени, ала сякаш празни очи.
Блис рязко поклати глава, но историкът не даде никакъв признак, че е разбрал жеста й.
Очите на робота спряха за малко върху Фалъм и той каза: