Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 158

— Аз също. Но защо взехме това дете на борда?

Историкът сви примирено рамене.

— Блис не искаше да го остави. Трябваше да спаси един живот в замяна на този, който отне. Тя не може да понася…

— Знам — кимна Тривайз.

— Детето има много странни форми — подметна Пелорат.

— Естествено, след като е хермафродит.

— С тестикули е, знаеш ли.

— Едва ли би могло да мине без тях.

— И нещо, което мога да опиша само като мъничко влагалище.

Тривайз направи гримаса.

— Отвратително.

— Не е точно така, Голан — отново възрази ученият. — Приспособено е към нуждите си. Произвежда оплодена яйцеклетка или съвсем дребен зародиш, който след това се развива в лабораторни условия под грижите, най-вероятно, на роботи.

— И какво ще стане, ако роботската им система се разпадне? Повече няма да имат жизнеспособни малки.

— Всеки свят би закъсал сериозно, ако социалната му система престане да функционира.

— Не че ще заплача за соларианците — вметна Тривайз.

— Е, признавам, този свят не е много привлекателен за такива като нас. Тъй е, понеже хората и обществената структура не са наш тип, драги приятелю. Като махнеш тях и роботите, остава една планета, която…

— Може да деградира, също като Аврора — довърши вместо него Тривайз. — Янов, как е Блис?

— Изтощена, опасявам се. Сега спи. Беше й много трудно, Голан.

— И на мен не ми беше особено забавно.

Тривайз затвори очи и реши, че не би му се отразило зле да поспи и той и ще се отдаде на този разкош, веднага щом се увери, че соларианците нямат космическа флота. Засега компютърът не бе регистрирал в космоса нищо от изкуствен произход.

С горчивина си помисли за двете космонитски планети, които бяха посетили — враждебни диви кучета на едната, враждебни хермафродитни самотници на другата; и на двете — ни най-малко указание за местоположението на Земята. Единствената им придобивка от досегашните визити бе Фалъм.

Отвори очи. Пелорат продължаваше да седи на мястото си от другата страна на компютъра, гледайки го сериозно.

С внезапна заядливост Тривайз каза:

— Трябваше да оставим това соларианско дете.

— Горкото — рече историкът. — Те щяха да го убият.

— Даже и да е така — там му е мястото. То е част от онова общество. Да те убият, защото си излишен, е нещо, с което се е родило.

— О, скъпи ми приятелю, разсъждаваш коравосърдечно.

— Разсъждавам разумно. Не знаем как да се грижим за него и при нас може да страда по-дълго и пак да умре. С какво се храни, например?

— Предполагам, с каквото и ние, стари друже. Всъщност според мен проблемът е ние какво ще ядем? Какво е положението с припасите ни?

— Имаме в изобилие, даже ако прибавим и новия си пътник.

Пелорат не изглеждаше да е на крилете на щастието при тази новина.

— Менюто ни стана доста еднообразно — отбеляза той. — Трябваше да вземем някои неща от Компорелон… не че кухнята им беше отлична, де.

— Не можехме. Ако си спомняш, тръгнахме си доста набързо, както си тръгнахме и от Аврора, и особено пък от Солария. Е, малко еднообразие не е беда. Разваля удоволствието, но все пак поддържа живота.

— Възможно ли е да заредим нови провизии, ако ни се наложи?