Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 154

— Но мощността не е изключена. Ти и другите действате.

— Ние сме роботи-стражи — повтори безизразно стоящият насреща му. — Ние не принадлежим на никой управник. Принадлежим на целия свят. Ние не сме контролирани от никого, а захранвани с ядрена енергия. И аз пак те питам, къде е управникът Бандър?

Тривайз се огледа. Пелорат изглеждаше обезпокоен; Блис бе стиснала устни, но оставаше спокойна. Фалъм затрепери, ала дланта на геянката докосна рамото на детето и то сякаш се вцепени, а изразът на лицето му се промени. (Дали не го бе упоила?)

Роботът каза:

— Отново и за последен път питам, къде е управникът Бандър?

— Не зная — мрачно заяви Тривайз.

Роботът кимна и двама от неговите придружители бързо потеглиха. Той рече:

— Моите колеги-стражи ще претърсят имението. Междувременно ти ще бъдеш задържан за разпит. Подай ми тези предмети, които носиш на кръста си.

Тривайз направи крачка назад.

— Те се безвредни.

— Не се движи повече. Аз не питам какво е естеството им и дали са безвредни или не. Аз искам да ги получа.

— Не.

Роботът пристъпи и ръката му се стрелна прекалено бързо, за да може Тривайз да осъзнае какво става. Металната длан легна на рамото му, стисна го силно и го насочи надолу. Тривайз падна на колене.

— Предметите — настоя роботът и протегна другата си ръка.

— Не — изпъшка съветникът.

Блис се хвърли напред, издърпа бластера от кобура му преди Тривайз, стегнат като в менгеме, да успее да направи каквото и да било, за да й попречи, и го подаде на робота.

— Ето, страж — рече тя, — и ако почакаш още един момент… ето и другото. Сега пусни моя компаньон.

Роботът отстъпи назад с двете оръжия и съветникът бавно се изправи на нозе, като енергично разтриваше рамото си, изкривил лице от болка.

(Фалъм леко изплака и Пелорат, заел се със задачата да отвлече вниманието му, го притисна гальовно.)

Блис яростно прошепна на Тривайз:

— Защо му се противиш? Той може да те убие само с два пръста.

Тривайз отново простена и изсъска през зъби:

— А ти защо не го обуздаеш?

— Опитвам се. Трябва ми време. Умът му е мощен, добре програмиран и няма за какво да се захвана. Трябва да го изуча. Постарай се да спечелиш време.

— Няма защо да му изучаваш ума. Просто го унищожи — прошепна съветникът почти беззвучно.

Блис стрелна робота с очи. Той внимателно изследваше оръжията, докато другият, който бе останал с него, наблюдаваше чуждоземците. Изглежда никой от двамата не се интересуваше какво си шепнат Блис и Тривайз.

Геянката каза:

— Не. Никакво унищожение повече. На първия свят убихме едно куче и ранихме друго. Знаеш какво се случи. (Ново поглеждане към роботите-стражи.) Гея не отнема без нужда живота или интелигентността. Трябва ми обаче време, за да се оправя мирно и кротко.

Тя направи крачка назад и се втренчи в робота, който все така безизразно заяви:

— Това са оръжия.

— Не — отвърна Тривайз.

— Да — съгласи се Блис, — но те вече не могат да се използват. Енергията им е изчерпана.

— Нима? Защо ви е да носите оръжия, които нямат енергия? А може би не са изтощени — стражът държеше единия предмет в дланта си, поставил съвсем правилно палеца. — Така ли се активира?