Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 146

— А какво тръгна на зле, Блис? — меко я попита Пелорат.

— Никога не съм се сблъсквала с подобни преобразувателни мозъчни дялове, а нямах и време да ги поизуча. Аз просто нанесох удара с моя блокиращ маньовър, но той очевидно не задейства правилно. Блокирах не входящия в дяловете, а изходящия от тях енергиен поток. Разбирате ли, в тези мозъчни дялове енергията се влива постоянно, а пък мозъкът се самозащищава, като я изтласква също така бързо навън. Щом обаче блокирах изхода, тя мигом се натрупа и за нищожна част от секундата температурата се повиши до точката, в която протеинът експлозивно се дезактивира и… той умря. Светлините угаснаха, аз незабавно отдръпнах блокажа си, само че, разбира се, вече беше много късно.

— Не виждам, мила, какво друго би могла да направиш — каза Пелорат.

— Това не ме утешава, като се има предвид, че убих разумно същество.

— Бандър също след миг щеше да ни убие — натърти Тривайз.

— Достатъчна причина да го спра, но не и да го премахвам.

Тривайз се поколеба. Не искаше да издава нетърпението си, защото не желаеше да оскърби или да разстрои още повече геянката, която в края на краищата беше единствената им защита срещу този изключително враждебен свят.

— Блис — рече той, — време е да помислим и какво следва от смъртта на Бандър. Тъй като той е мъртъв, цялата енергия в имението е изчезнала. Това рано или късно, но по-скоро рано ще бъде забелязано от други соларианци. Ще им се наложи да разследват случая. Не мисля, че ще бъдеш в състояние да отбиеш евентуална едновременна атака на няколко души. А и ти самата призна, че няма да можеш много дълго да поддържаш ограничената мощност, която се подава сега. Така че е важно, без да се бавим, да се върнем обратно на повърхността и после на нашия кораб.

— Само че, Голан — рече Пелорат, — как ще го направим? Ние изминахме много километри по един криволичещ път. Струва ми се, че тук долу е истински лабиринт и що се отнася до мен, нямам и най-смътна представа накъде да тръгнем. Впрочем чувството ми за ориентация винаги е било слабо. Дано вие…

Тривайз се огледа и осъзна, че Пелорат имаше право.

— Мисля, че към повърхността има много изходи — успокояващо каза той — и няма защо да търсим точно онзи, през който влязохме.

— Но ние не знаем нито един от тях. Как ще ги открием?

Съветникът отново се обърна към Блис.

— Можеш ли ментално да откриеш нещо, което ще ни помогне да намерим път нагоре?