Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 147

— Всички роботи в имението са дезактивирани — отвърна тя. — Долавям тихичък шепот от полуразумен живот право над нас, но това доказва единствено, че повърхността е точно там, което и без друго ни е известно.

— Добре тогава — кимна Тривайз, — ще се наложи значи просто да потърсим някакъв отвор…

— Проби и грешки! — ужасен възкликна Пелорат. — Никога няма да успеем.

— Ще трябва, Янов — натърти съветникът. — Ако търсим, все пак имаме някакъв шанс, колкото и малък да е той. Алтернативата е просто да си стоим тук и никога да не излезем. Хайде, малкият шанс е по-добър от нулевия.

— Чакайте — обади се Блис. — Наистина долавям нещо.

— Какво? — попита Тривайз.

— Ум.

— Интелигентен?

— Да, но, струва ми се, не съвсем. По-ясно обаче е друго.

— Казвай — настоя Тривайз, отчаяно борейки се с нетърпеливостта си.

— Уплаха! Непоносима уплаха! — прошепна тя.

53

Съветникът обезсърчено се озърна. Горе-долу помнеше откъде са влезли, но не си правеше илюзии, че е в състояние да се върне по същия път, по който бяха дошли. Не бе обръщал особено внимание на завоите и криволиците. Кой би си помислил, че ще се озоват в положение да се връщат сами и без помощ по същия път, при това с примигващо и едва тлеещо осветление?

— Блис, смяташ ли, че ще можеш да активираш колата?

Тя отвърна:

— Сигурна съм, че бих могла, Тривайз, но то още не означава, че ще мога и да я карам.

— Предполагам, че Бандър я караше ментално — намеси се Пелорат. — Не го видях да пипа каквото и да е, докато се возехме.

Блис кротко рече:

— Да, Пел, той го правеше ментално, но как? Със същия успех можеш да кажеш, че го е правил, като е използвал управлението. Обаче ако аз не зная никакви подробности за това как да го използвам, информацията ти няма много да ни помогне, нали?

— Би могла поне да опиташ — предложи Тривайз.

— Ако опитам, ще трябва да се концентрирам върху проблема, а сторя ли го, съмнявам се, че ще успявам да поддържам и осветлението. В тъмното колата няма да ни свърши никаква работа, дори и ако се науча как да я управлявам.

— В такъв случай, предполагам, ще трябва да вървим пеша.

— Страхувам се, че да.

Тривайз се втренчи в гъстата чернилка, която се простираше зад мъждивите светлинки на непосредственото им обкръжение. Нищо не забелязваше, нищо не чуваше.

— Блис, все още ли усещаш оня уплашен ум? — попита той.

— Да.

— Можеш ли да определиш къде е? И да ни заведеш при него?

— Менталното усещане се разпространява по права линия. То не се пречупва чувствително от твърдата материя, така че е лесно да определя посоката…

Тя показа една въображаема точка върху тъмната стена и добави:

— Само че ние не можем да минем през стената, за да стигнем дотам. Най-добре е да следваме коридорите и да се опитаме да открием пътя си по променящата се сила на усещането. Май ще трябва да поиграем на топло-студено.

— Да почваме тогава.

Пелорат не беше никак въодушевен.

— Чакай, Голан, сигурни ли сме, че искаме да открием онова нещо, каквото и да е то. Ако е уплашено, може да ни се наложи и ние да се изплашим.

Тривайз нетърпеливо тръсна глава.