Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 144

— Ако се налага да умрем — каза Тривайз, — не възразявам срещу бърза и безболезнена смърт, но защо въобще трябва да умираме, след като не сме извършили никакво престъпление?

— Самото ви пристигане тук е престъпление.

— Не и ако на проблема се погледне рационално, тъй като ние не бихме могли да знаем, че това е престъпление.

— Какво е престъпление определя обществото. На вас може да ви се струва ирационално и произволно, но за нас не е. Този свят обаче е наш и ние имаме пълното право да кажем, че сте сбъркали и заслужавате да умрете.

Бандър се усмихна, сякаш водеше просто един приятен разговор и продължи:

— А и вие нямате никакво право да се оплаквате въз основа на собствената ви добродетел. Ти имаш бластер, който използва микровълнов лъч, за да предизвика убийствена топлина. Той върши същото, което смятам да направя и аз самият, но далеч по-грубо и с по-голяма болка. Ако не бях изцедил енергията му и се окажех толкова глупав, та да ти позволя свобода на движенията, ти изобщо не би се поколебал да го използваш срещу мен и в тоя момент.

Опасявайки се да хвърли дори един поглед към Блис, за да не привлече вниманието на Бандър към нея, съветникът отчаяно настоя:

— Моля те, като акт на голяма милост, да не вършиш подобно нещо.

Бандър изведнъж помрачня.

— На първо място трябва да бъда милостив към себе си, а за да го сторя, вие трябва да умрете.

То вдигна ръка и тъмнината внезапно връхлетя върху Тривайз.

52

За миг той усети как мракът го поглъща и ужасено се запита: „Това ли е смъртта?“

Сякаш мислите му бяха предизвикали ехо, защото чу още някой да прошепва същото. Беше Пелорат.

Опита се да помръдне устни и откри, че може да го направи.

— Самият факт, че си в състояние да шепнеш — рече с чувство на огромно облекчение, — показва, че това не е смъртта.

— Има едни стари легенди, според които след смъртта животът продължава.

— Глупости — измърмори Тривайз. — Блис? Тук ли си, Блис?

Нямаше отговор.

Историкът отново се обади като ехо.

— Блис? Блис? Какво е станало, Голан?

— Бандър сигурно е мъртъв — отвърна Тривайз. — В такъв случай той вече не е способен да захранва имението с енергия. Светлината би следвало да угасне.

— Но как е…? Искаш да кажеш, че Блис го е направила.

— Така предполагам. Надявам се да не й се е случило нищо лошо — той запълзя на ръце и колене в пълния мрак на подземието (ако не се брояха случайните подпрагови проблясъци на някой и друг радиоактивен атом, разбиващ се в стените).

После ръката му докосна нещо топло и меко. Опипа го, разпозна, че е крак, и го стисна. Изглеждаше прекалено малък, за да принадлежи на Бандър.