Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 145

— Блис?

Кракът подритна и принуди Тривайз да го пусне.

— Блис? Кажи нещо!

— Жива съм — долетя странно измененият глас на геянката.

— А добре ли си? — попита той.

— Не — при тази дума светлината наоколо се върна, макар и съвсем слабичка. Стените запроблясваха едва-едва, като ту просветляваха, ту потъмняваха отново.

Бандър лежеше, рухнал подобно на някаква черна купчина. До него, хванала главата му, седеше Блис.

Тя погледна към двамата.

— Соларианецът е мъртъв — рече младата жена и на слабата светлина по бузите й лъснаха сълзи.

Тривайз направо се шашардиса.

— Защо плачеш?

— Как да не плача, когато убих живо същество, надарено с разум и интелигентност? Нямах такова намерение…

Съветникът се наведе, за да й помогне да се изправи, но тя го отблъсна встрани.

Пелорат коленичи на свой ред и меко я запридумва:

— Моля те, Блис, дори и ти вече не би го върнала към живота. Кажи ни какво стана.

Този път тя се остави да бъде вдигната на крака и обясни с монотонен глас:

— Гея може да прави същото, което можеше Бандър. Гея може да използва неравномерно разпределената енергия на Вселената и да я трансформира в работа само с менталната си сила.

— Това го знаех — Тривайз се опитваше да я успокои, без самият да е напълно наясно как ще го стори. — Спомням си срещата ни в космоса, когато ти, или по-скоро Гея, задържа нашия кораб в плен. Помислих си за този случай, когато Бандър ме парализира, след като отне оръжията ми. Той обездвижи и теб, но аз бях сигурен, че ако поискаш, ще можеш да се освободиш.

— Не. Ако бях опитала, щях да се проваля. Когато твоят кораб беше заловен от мен/нас/Гея — тъжно заобяснява Блис, — аз и планетата наистина бяхме едно цяло. Сега обаче сме разделени от хиперпространството, така че моята/нашата/Геината ефикасност е ограничена. Освен това Гея прави онова, което трябва да прави, просто с мощта на съюзените мозъци. Но дори съюзени, всички те нямат преобразувателните дялове, които притежаваше този соларианец. Ние не можем да използваме енергията така деликатно, така ефикасно и така неуморно като него. Нали виждате, че не успявам да направя светлината по-ярка, пък и изобщо не зная още колко време ще мога да я поддържам, преди да се уморя. А той е бил в състояние да снабдява с енергия цялото си огромно имение дори когато спи.

— Все пак ти го възпря — каза Тривайз.

— Защото не познаваше възможностите ми и самата аз не направих нищо, дето да му подскаже за тях. Поради това не ме заподозря и не ми обърна никакво внимание. Той се съсредоточи изцяло върху теб, Тривайз, понеже ти беше човекът, който носеше оръжията — ето пак колко добре ни послужи обстоятелството, че се беше въоръжил — и аз трябваше само да изчакам момента и да го спра с един бърз и изненадващ удар. Когато той бе на границата да ни убие, когато целият му ум се концентрираше върху това и най-вече върху теб, аз нанесох удара.

— И то великолепно.

— Как можа да изговориш толкова жестоко нещо, Тривайз! Възнамерявах просто да го спра, исках да блокирам използването на преобразувателя му. В момента на изненадата, когато той щеше да се опита да ни взриви и да открие, че не е в състояние, а вместо това да види, че светлините наоколо помръкват, аз щях да затегна хвата си, да го пратя в удължен нормален сън и да освободя преобразувателя. Енергията щеше да продължи да тече, а ние можехме да се измъкнем от това имение, да влезем в кораба и да напуснем планетата. Надявах се така да уредя нещата, че когато той най-накрая се събуди, да е забравил всичко, дето му се е случило от мига, в който ни видя. Гея няма никакво желание да убива, за да постигне нещо, което може да бъде постигнато без убиване.