Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 148

— Нямаме никакъв избор, Янов. Уплашен или не, това е интелигентен ум и той може би ще поиска — или ще бъде накаран — да ни отведе до повърхността.

— И ще оставим Бандър да лежи тук? — притеснено попита Пелорат.

Тривайз го хвана за лакътя.

— Хайде, Янов. И за него нямаме избор. Все някога някой соларианец ще активира отново мястото, роботите ще намерят Бандър и ще се погрижат… надявам се, не преди да сме в безопасност.

Той остави Блис да води. През цялото време светлината бе най-ярка в непосредствена близост до нея. Геянката спираше на всеки вход, на всяко разклонение в коридора, опитвайки се да почувства посоката, от която идваше уплахата. Понякога дори влизаше през някаква едва видима врата или завиваше зад завой, а сетне се връщаше и опитваше друг маршрут, докато Тривайз безпомощно я гледаше.

Всеки път тя стигаше до определено решение и отривисто потегляше нанякъде, а светлината тръгваше пред нея. Съветникът забеляза, че сега изглежда по-ярка — или очите му се бяха адаптирали към полумрака, или Блис се бе научила как по-ефективно да управлява преобразуването. На едно място, когато минаваше покрай набитите в земята метални пръти, тя постави ръка върху тях и лампите забележимо просветляха. Младата жена кимна с глава, явно доволна от себе си.

Нищо не им се струваше дори и бегло познато; положително бродеха през такива области от безкрайното подземно имение, през които не бяха минавали на идване.

Тривайз продължаваше да следи за коридори, определено водещи нагоре, като за разнообразие се взираше и в таваните за някаква следа от люкове. Нищо подобно обаче не се появяваше и уплашеният ум поне засега оставаше единственият им шанс да се измъкнат навън.

Вървяха в тишина, ако се изключи звукът от собствените им стъпки; в мрак, ако се изключи светлината, която ги заобикаляше непосредствено; през пълно мъртвило, ако се изключат собствените им животи. От време на време различаваха сенчестата маса на някой робот, неподвижно седящ или застинал прав в полумрака. Веднъж зърнаха и един полегнал настрани със сгърчени в причудлива поза ръце и крака. В момента, когато енергията е секнала, помисли си Тривайз, трябва да е бил застигнат в неравновесна позиция и е паднал. Бандър не би могло да повлияе на силата на гравитацията. Вероятно навсякъде по огромното му имение роботите сега стояха или лежаха неактивни и това бързо щеше да бъде забелязано.

А може и да не е тъй, хрумна му изведнъж. Соларианците би трябвало да знаят когато някой от тях умира от старост и физически упадък. Светът им би трябвало да е нащрек и в готовност. Бандър обаче бе умряло внезапно, в разцвета на съществуването си, без това да може да се узнае предварително. Кой би го очаквал? Кой би следил за дезактивирането?

Да, но не (Тривайз отхвърли оптимизма и самоуспокоението си като опасни примамки, водещи към свръхувереност). Соларианците все пак щяха да забележат секването на цялата дейност в имението на Бандър и да предприемат незабавни мерки. Всички те имаха прекалено голям интерес от него, за да оставят смъртта му без последствия.