Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 143

— Няма никаква причина те да узнаят.

— Вярно е. Съзнавам го, откакто сте пристигнали. Съзнавах го през цялото време, през което се забавлявах с вас. Другите не бива да узнаят.

— Ако туй означава — обади се Пелорат, — че ти се боиш от усложнения в резултат на нашите визити в съседни имения с цел да търсим информация за Земята, ние естествено въобще няма да споменаваме, че сме посетили първо теб. Това е ясно.

Бандър поклати глава.

— Достатъчно рискувах. Аз, разбира се, няма да кажа нищо. Моите роботи също няма да проговорят и дори ще бъдат инструктирани да не го запаметяват. Вашият кораб ще бъде откаран под земята и изследван заради информацията, която може да ни даде…

— Слушай — прекъсна го Тривайз. — Колко време мислиш, че ще чакаме, докато инспектираш кораба ни? Това е невъзможно.

— Съвсем не е невъзможно, защото вие няма как да възразите. Съжалявам. Бих искал да си поговорим повече и да обсъдим много други неща, но сами виждате, че положението става все по-опасно.

— Не, не е по-опасно — категорично заяви Тривайз.

— По-опасно е, малки получовеко. Страхувам се, че дойде мигът, когато ще трябва да направя онова, което моите предци биха направили незабавно. Трябва да ви убия — и тримата.

XII. КЪМ ПОВЪРХНОСТТА

51

Съветникът моментално извъртя глава, за да погледне към Блис. Лицето й бе безизразно, но напрегнато, а очите й фиксираха Бандър така съсредоточено, че тя изглежда не забелязваше нищо друго.

Пелорат се бе ококорил невярващо.

Без да знае какво би искала или би могла да направи геянката, Тривайз се бореше с потискащото усещане, че е загубил играта (не толкова при мисълта за смъртта, а че ще умре, преди да е разбрал защо избра Гея като бъдеще на човечеството). Трябваше да спечели време.

Като се опитваше да говори с твърд глас и да произнася ясно думите, той каза:

— Бандър, ти се държа вежливо и благовъзпитано. Не се ядоса от нашето нахлуване в твоя свят. Беше така любезно да ни разведеш из имението и дома си и да отговориш на въпросите ни. На характера ти много повече ще отговаря да ни оставиш да си заминем. Няма нужда който и било да узнава, че сме кацали на този свят, а пък и ние нямаме никаква причина да се връщаме. Пристигнахме поради незнанието си и търсихме единствено информация.

— Туй, дето говориш, е вярно — безгрижно рече Бандър — и досега ви дарявах живота. Всъщност вие платихте с него още в мига, в който навлязохте в нашата атмосфера. Онова, което трябваше да направя, щом установих непосредствен контакт с вас, бе да ви убия незабавно. А сетне да заповядам на някой подходящ робот да направи дисекция на телата ви, за да получа каквато мога информация за вас, чуждоземците. Аз не го сторих. Отстъпих пред любопитството си и го оправдах с непосредствената си натура, но стига вече. Не мога да продължавам все така. Всъщност аз съм изложил на риск безопасността на Солария, тъй като ако поради някаква своя слабост се оставя да бъда убеден и ви пусна, положително ще ви последват и други, независимо от обещанията ви, че няма да го направят. Във всеки случай вашата смърт ще бъде безболезнена. Аз само леко ще затопля мозъците ви и те ще престанат да действат. Няма да усетите никаква болка. Животът ви просто ще угасне. Накрая, след като дисекцията и изследванията приключат, ще ви изпепеля с един интензивен поток топлина и всичко ще свърши.