Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 187

— Това означава ли, че и Гея я няма?

— Не, но означава, че ако Гея я има, тя не си е направила труда да колонизира спътниците. Може би не е способна да го направи или просто не е заинтересована.

— Добре, има ли я Гея?

— Търпение, Янов, търпение.

Тривайз разглеждаше небето с наглед безкрайна методичност. По едно време прекъсна, за да заяви:

— Честно казано, фактът, че досега не са ни нападнали, в известен смисъл е обезсърчаващ. Очевидно, ако притежаваха възможностите, които им се приписват, щяха да реагират на нашето пристигане.

— Предполагам, че не е изключено — начумерено рече Пелорат — всичко да е измислица.

— Наречи го мит, Янов — предложи Тривайз с крива усмивка, — и ще бъде точно по твоята специалност. Все пак в екосферата се движи една планета, което означава, че тя може и да е обитаема. Бих искал да я понаблюдавам поне един ден.

— Защо?

— Ами дори само за да се убедя, че е обитаема.

— Ти току-що каза, че тя е в екосферата, Голан.

— Да, в този момент е в нея. Само че орбитата й може да е много ексцентрична и да я отведе на един микропарсек от звездата или пък на петнадесет микропарсека в обратна посока, или пък и двете заедно. Ще трябва да сравним разстоянието от планетата до Гея-С с орбиталната й скорост, а и ще ни е само от полза да разберем в каква посока се движи тя.

61

На следващия ден.

— Орбитата е почти кръгова — рече най-сетне Тривайз, — значи можем с далеч по-голяма сигурност да предположим, че планетата е обитаема. Все пак още никой не се е появил да ни посрещне. Ще трябва да се опитаме да погледнем по-отблизо.

— Защо подготовката за един скок отнема толкова много време? Ти правиш съвсем малки скокове.

— Слушай, всезнайко. Малките скокове се контролират по-трудно от големите. Кое е по-лесно да вдигнеш — камък или песъчинка? Освен това Гея-С е наблизо и пространството е силно изкривено. Това усложнява изчисленията дори и за компютър като нашия. Един митолог би трябвало да го разбере.

Пелорат изсумтя.

— Сега можеш да видиш планетата с невъоръжено око — рече Тривайз. — Ей там. Забелязваш ли я? Времето й за завъртане е около двадесет и два галактически часа, а наклонът на оста — двадесет градуса. Направо класически пример за обитаема планета, а и на нея действително има живот.

— Откъде знаеш?

— В атмосферата съществува значително количество свободен кислород. Без добре развита растителност това не е възможно.

— Дали обаче има разумен живот?

— Ще разберем от анализа на радиовълновото излъчване. Предполагам, че е възможно да съществува разумен живот, който да е изоставил техниката, но това изглежда доста невероятно.

— Известни са и такива случаи — отвърна замислено Пелорат.

— Приемам думите ти на доверие. Това си е в твоята област. Само че не е много вероятно на една планета, дето е изплашила Мулето, да няма нищо друго освен пасторални обитатели.

— Има ли спътник? — попита Пелорат.

— Да — нехайно отвърна Тривайз.

— Колко е голям? — гласът на професора някак си изведнъж стана задавен.

— Не мога да кажа със сигурност. Около стотина километра в диаметър, предполагам.