Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 187
Айзък Азимов
— Това означава ли, че и Гея я няма?
— Не, но означава, че ако Гея я има, тя не си е направила труда да колонизира спътниците. Може би не е способна да го направи или просто не е заинтересована.
— Добре, има ли я Гея?
— Търпение, Янов, търпение.
Тривайз разглеждаше небето с наглед безкрайна методичност. По едно време прекъсна, за да заяви:
— Честно казано, фактът, че досега не са ни нападнали, в известен смисъл е обезсърчаващ. Очевидно, ако притежаваха възможностите, които им се приписват, щяха да реагират на нашето пристигане.
— Предполагам, че не е изключено — начумерено рече Пелорат — всичко да е измислица.
— Наречи го мит, Янов — предложи Тривайз с крива усмивка, — и ще бъде точно по твоята специалност. Все пак в екосферата се движи една планета, което означава, че тя може и да е обитаема. Бих искал да я понаблюдавам поне един ден.
— Защо?
— Ами дори само за да се убедя, че е обитаема.
— Ти току-що каза, че тя е в екосферата, Голан.
— Да, в този момент е в нея. Само че орбитата й може да е много ексцентрична и да я отведе на един микропарсек от звездата или пък на петнадесет микропарсека в обратна посока, или пък и двете заедно. Ще трябва да сравним разстоянието от планетата до Гея-С с орбиталната й скорост, а и ще ни е само от полза да разберем в каква посока се движи тя.
61
На следващия ден.
— Орбитата е почти кръгова — рече най-сетне Тривайз, — значи можем с далеч по-голяма сигурност да предположим, че планетата е обитаема. Все пак още никой не се е появил да ни посрещне. Ще трябва да се опитаме да погледнем по-отблизо.
— Защо подготовката за един скок отнема толкова много време? Ти правиш съвсем малки скокове.
— Слушай, всезнайко. Малките скокове се контролират по-трудно от големите. Кое е по-лесно да вдигнеш — камък или песъчинка? Освен това Гея-С е наблизо и пространството е силно изкривено. Това усложнява изчисленията дори и за компютър като нашия. Един митолог би трябвало да го разбере.
Пелорат изсумтя.
— Сега можеш да видиш планетата с невъоръжено око — рече Тривайз. — Ей там. Забелязваш ли я? Времето й за завъртане е около двадесет и два галактически часа, а наклонът на оста — двадесет градуса. Направо класически пример за обитаема планета, а и на нея действително има живот.
— Откъде знаеш?
— В атмосферата съществува значително количество свободен кислород. Без добре развита растителност това не е възможно.
— Дали обаче има разумен живот?
— Ще разберем от анализа на радиовълновото излъчване. Предполагам, че е възможно да съществува разумен живот, който да е изоставил техниката, но това изглежда доста невероятно.
— Известни са и такива случаи — отвърна замислено Пелорат.
— Приемам думите ти на доверие. Това си е в твоята област. Само че не е много вероятно на една планета, дето е изплашила Мулето, да няма нищо друго освен пасторални обитатели.
— Има ли спътник? — попита Пелорат.
— Да — нехайно отвърна Тривайз.
— Колко е голям? — гласът на професора някак си изведнъж стана задавен.
— Не мога да кажа със сигурност. Около стотина километра в диаметър, предполагам.