Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 188
Айзък Азимов
— Ех! — с копнеж произнесе ученият. — Бих искал да съществуват някои по-подходящи възклицания, скъпи ми друже, понеже имаше един съвсем мъничък шанс…
— И… ако притежаваше гигантски спътник, да излезе, че е самата Земя?
— Да, но очевидно не е тя.
— Е, ако Компор е прав, Земята и без друго не би могла да е в тоя район на Галактиката. Би трябвало да е някъде към Сириус. Янов, наистина съжалявам.
— Добре, добре.
— Слушай, ще поизчакаме и ще рискуваме с още един малък скок. Ако не открием следи от разумен живот, ще е безопасно да кацнем… само дето тогава няма да има причини да кацаме, нали така?
62
След скока Тривайз каза с потрепващ глас:
— Е, това е, Янов. Наистина е Гея. Най-малкото, притежава техническа цивилизация.
— Можеш да разбереш това само от радиовълните?
— Има нещо по-сигурно. Една космическа станция обикаля около планетата. Виждаш ли там?
На монитора наистина се забелязваше някакъв предмет. За непривикналото око на Пелорат той не изглеждаше особено важен, но Тривайз рече:
— Изкуствен, метален източник на радиовълни.
— Какво ще правим сега?
— За известно време нищо. На този етап на развитие на техниката им няма как да не ни открият. Ако след малко не предприемат някаква стъпка, ще изпратя към тях едно радиосъобщение. Ако продължат да си траят, ще приближим предпазливо.
— А ако наистина направят нещо?
— Ще зависи от „нещото“. Не ни ли хареса, ще се възползваме от факта, че е твърде малко вероятно да притежават средство, което да може да се сравни с лекотата, с която този кораб прави скок.
— Имаш предвид да се махнем.
— Като хиперпространствена ракета.
— Но тогава няма да узнаем повече, отколкото преди да дойдем.
— Нищо подобно. В най-лошия случай ще знаем, че Гея съществува, че разполага с техника, която действа, и че е направила нещо, за да ни спре.
— Ама, Голан, нека не се плашим прекалено лесно.
— Хайде, Янов, разбирам, че няма друго в Галактиката, дето да би искал повече от туй на всяка цена да научиш истината за Земята, но аз не споделям твоята мономания. Ние сме в невъоръжен кораб, а тия хора долу са били изолирани от векове. Да предположим, че никога не са чували за Фондацията или не знаят достатъчно, за да й имат уважението. Или, да предположим, че това е Втората фондация и щом веднъж ни пипнат — ако с нещо сме ги раздразнили, — може би никога вече няма да сме същите. Искаш ли да ти изтрият напълно ума и да се окаже, че вече не си митолог и въобще не си спомняш за никакви там легенди?
Пелорат помрачня.
— Щом поставяш въпроса по този начин… Само че какво ще правим, когато се махнем?
— Много просто. Ще се върнем на Терминус с новините. Или поне толкова близо до Терминус, колкото ни позволи старицата. После пак можем да тръгнем към Гея — по-бързо и без всичкото това уморително пълзене, и то с въоръжен кораб или дори с цяла флотилия. Тогава нещата сигурно ще се окажат съвсем различни.
63
Зачакаха. Вече им бе станало навик. Бяха прахосали повече време в чакане до подстъпите към Гея, отколкото за целия полет от Терминус до Сейшел.