Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 185

Последва дълга тишина. Гендибал схвана, че в очите на Нови има не просто щастие, а екзалтация и гордост. Тя меко каза:

— И ме взе със себе си заради туй?

Гендибал кимна.

— Това беше важна причина. Да.

Гласът й премина в шепот.

— Как да ти помогна колкото мога повече, учителю?

— Запази спокойствие. Не се бой. И просто бъди, каквато си.

Тя каза:

— Ще остана, каквато съм. И ще стоя между теб и опасността, както направих с Рафирант.

Излезе от стаята, а Гендибал се загледа след нея.

Странно, колко много беше надарена. Как е възможно едно толкова първично съзнание да притежава такава сложност? Гладкостта на ума й криеше огромна интелигентност, схватливост и смелост. Какво повече можеше да иска от когото и да било?

Бе доловил по някакъв начин един бъдещ образ на Сура Нови — тя не бе говорител, не бе от Втората фондация, не бе дори образована, ала бе застанала непоколебимо на негова страна и щеше да играе важна роля в наближаващата драма.

Въпреки това не можеше да види ясно подробностите. Все още му предстоеше да разбере какво точно ги чака.

59

— Един-единствен скок — промърмори Тривайз — и ето ти го.

— Гея ли? — попита Пелорат, надничайки иззад рамото му към екрана.

— Слънцето на Гея — отвърна Тривайз. — Наричай го Гея-С, за да не се объркваме. Галактографите обикновено правят така.

— Тогава къде е самата Гея? Или нея ще наричаме Гея-П — като „планета“?

— За планетата стига и просто Гея. Засега още не можем да я видим. Планетите не са толкова лесни за откриване като звездите, а ние сме все пак на стотина микропарсека от Гея-С. Обърни внимание, че тя изглежда само като звезда, макар и много ярка. Не сме достатъчно близо, за да я видим като диск. И не се взирай право в нея, Янов. Достатъчно е ярка, за да ти увреди ретината. Щом приключа с наблюденията, ще поставя филтър и тогава ще можеш да я съзерцаваш.

— Колко правят стотина микропарсека в единици, които митолог като мен може да проумее, Голан?

— Три милиарда километра или около двадесет пъти повече от разстоянието между Терминус и нашето слъне. Това задоволява ли те?

— Напълно. А не можем ли да идем по-близо?

— Не! — Тривайз изненадано вдигна поглед. — Не точно сега. Защо трябва да бързаме след всичко, дето го чухме за Гея? Едно е да си смел, съвсем друго — да си откачен. Нека първо да погледаме.

— Какво, Голан? Ти каза, че още не можем да я видим.

— С просто око — не. Само че ние разполагаме с телескопи и с един отличен компютър за бързи анализи. Като начало можем спокойно да проучим Гея-С, а ще успеем да направим и някои други наблюдения. Успокой се, Янов — Тривайз се протегна и потупа рамото му с доброжелателен жест.

След известна пауза добави:

— Гея-С е единична звезда или ако има спътник, той е много по-отдалечен, отколкото сме ние в момента, и в най-добрия случай е червено джудже, което пък означава, че няма защо да му обръщаме внимание. Гея-С е звезда от спектрален клас G4, а това значи, че е напълно възможно да има обитаема планета. Ако беше от клас А или М, щеше да се наложи моментално да обърнем и да се махаме.