Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 186

Айзък Азимов

— Аз наистина съм само митолог — рече Пелорат, — но се питам не бихме ли могли да определим спектралния клас на Гея от Сейшел?

— Можехме и го направихме, Янов, ала не пречи да проверим и по-отблизо. Гея-С има планетна система — дотук нищо изненадващо. Виждат се два газови гиганта и единият от тях е много голям — ако компютърът преценява точно разстоянията. Спокойно би могло да има и трети от другата страна на слънцето, така че да не бъде лесно открит, доколкото по една случайност сме доста близо до планетарната равнина. Не забелязвам нищо особено и във вътрешната част, което също не е изненадващо.

— Това лошо ли е?

— Само по себе си не. Очакваше се. Обитаемите планети би трябвало да са от скали и метали, да са много по-малки от газовите гиганти и, ако искаме да са достатъчно топли, да са по-близо до слънцето си — ето защо са и много по-трудни за откриване. Може би ще се наложи да приближим значително, за да проучим областта, която е на четири микропарсека от Гея-С.

— Аз съм готов.

— Аз пък не съм. Ще направим скока утре.

— Защо утре?

— Нека им дадем един ден да дойдат и да ни хванат, а ние евентуално да се измъкнем, ако ги забележим да идват и това, което видим, не ни хареса.

60

Действаше се бавно и предпазливо. Предишния ден Тривайз методично разработи изчисленията за няколко различни подхода и се опита да избере помежду им. Тъй като не разполагаше със сигурни данни, можеше да се уповава единствено на интуицията си, ала за нещастие тя нищо не му подсказваше. Липсваше оная „увереност“, която понякога изпитваше.

Накрая набра указанията за един скок, който ги измести далеч от планетарната равнина.

— Така ще получим по-добър поглед към района като цяло — обясни той, — защото ще наблюдаваме планетите във всяка точка от орбитите им на максималното видимо разстояние от слънцето. А и те — които и да са — може би няма да бъдат чак толкова бдителни спрямо областите, които са извън равнината. Поне така се надявам.

Сега бяха тъй близо до Гея-С, колкото най-близкият и най-голям газов гигант, от който ги отделяха почти половин милиард километра. За радост на Пелорат Тривайз го показа с пълно увеличение на екрана. Гледката бе впечатляваща даже ако не се вземеха предвид трите рехави и тесни пръстена от дребни отломъци.

— Има си обичайната опашка от спътници — рече Тривайз. — но при това разстояние от Гея-С знаем, че никои от тях не е обитаем. Нито пък е населен от хора, които да живеят, да речем, под стъклен купол или някакви други подобни условия.

— Откъде знаеш?

— Няма радиошум, чиито характеристики да показват, че е от изкуствен произход. Разбира се — добави той, като сам постави ограничения на изказването си, — възможно е някой научен аванпост да си даде труда да екранира собствените си радиосигнали, а и газовият гигант излъчва радиошум, който би могъл да маскира онова, дето го търся. Все пак нашият радиоприемник е чувствителен, а компютърът ни е извънредно добър. Бих казал, че шансът на тези спътници да има хора е изключително малък.