Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 189

Айзък Азимов

Тривайз включи компютъра на автоматична аларма и се оказа достатъчно безгрижен, за да подремне в тапицираното си кресло.

Когато алармата зазвънтя, той се сепна. Пелорат влезе не по-малко стреснат. Бяха му прекъснали бръсненето.

— Да не сме получили съобщение? — попита той.

— Не — енергично отвърна Тривайз. — Движим се.

— Движим ли се? Накъде?

— Към космическата станция.

— Защо?

— Не знам. Двигателите са включени и компютърът не реагира, но се движим. Янов, хванаха ни. Били сме твърде близо до Гея.

XVI. СРЕЩАТА

64

Когато най-накрая Стор Гендибал откри кораба на Компор на своя монитор, стори му се, че идва краят на едно невероятно дълго пътуване. Макар, разбира се, това да не бе краят, а само началото. Пътешествието от Трантор до Сейшел беше просто пролог.

Нови гледаше към екрана със страхопочитание.

— Учителю, това друг кораб от космоса ли е?

— Космически кораб, Нови. Да. Същият този кораб, до който се опитвахме да стигнем. Той е по-голям от нашия, а и по-хубав. Може да се движи из космоса тъй бързо, че ако побегне, сигурно няма да успеем да го настигнем или дори да го последваме.

— По-бърже от кораба на господарите? — Сура Нови изглеждаше ужасена от тая мисъл.

Гендибал сви рамене.

— Аз може и да съм, както ти казваш, господар, но не и на всички неща. Ние, учените, нямаме кораби като този, както нямаме и много от материалните устройства, които собствениците им притежават.

— Но как е възможно господарите да нямат тия неща, учителю?

— Понеже ние сме господари на онова, което е важно. Материалните придобивки не са нищо друго, освен дреболии.

Веждите на Нови се извиха в размисъл.

— Струва ми се, че да пътуваш тъй бърже, та един господар да не може да те последва, не е дреболия. Кои са тия хора, дето са чудоимащи… сиреч имат такива чудни неща?

На Гендибал му стана забавно.

— Те се наричат Фондацията. Чувала ли си за нея?

(Улови се, че се пита какво точно демяните знаят за Галактиката и защо на говорителите никога не им е хрумвало да се замислят над този въпрос… Или просто на него не му бе хрумвало; може би само той си бе въобразил, че демяните умеят единствено да човъркат пръстта.)

Нови поклати глава.

— Въобще не съм чувала за нея, учителю. Когато даскалът в школото ме учеше на буквознание — имам предвид как да чета — той ми казваше, че съществуват много други светове и дори споменаваше имената на някои от тях. Говореше, че правилното име на нашия демски свят е Трантор и че някога той е управлявал всички останали. Говореше още, че Трантор бил покрит с блестяща стомана и имал един Император, който бил всегосподар.

Очите й се втренчиха в Гендибал със срамежлива дяволитост.

— Аз обаче не повярвах на повечето неща. Слушала съм много истории, които въртодумците ни разправяха в залосборите по времето на дългите нощи. Когато бях малко момиченце, вярвах на всички, но щом пораснах, открих, че не са истина. Сега вярвам на съвсем малко; май дори на нито една. То и даскалите разправят невероятности.

— Въпреки това, Нови, точно този разказ на даскала е верен, но е било преди много време. Трантор наистина е бил покрит с метал и наистина е имал Император, който е владеел цялата Галактика. Сега обаче хората, дето някой ден ще управляват всички светове, са именно ония от Фондацията. Те непрекъснато стават все по-силни.