Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 136
Айзък Азимов
— Не, разбира се, че не — Компор изглеждаше леко объркан.
— Тогава за какво става дума?
Известно време другият мълча, сякаш подреждаше мислите си, после каза тихо:
— Моето семейство има стари книги за историята на Сириус. Външна памет, не генетична. Това не е нещо, за което се говори извън семейния кръг, особено ако човек иска да напредне в политиката. Тривайз изглежда ме мисли за непоправим кариерист, но повярвайте ми, говорил съм за това, макар и само с добри приятели — в гласа му се появи горчива нотка. — Теоретично всички граждани на Фондацията са равни помежду си, но онези от старите светове все пак са по-равни в сравнение с хората от новите, а тези, дето идват от световете извън Федерацията, са най-малко равни. Както и да е, в случая това няма особено значение. Като оставим настрани книгите, аз посетих веднъж старите светове. Голан, хей, какво има?
Тривайз разсеяно бе отишъл в единия край на помещението и гледаше през триъгълния прозорец. Отворът вероятно трябваше да позволи на окото да съзерцава небето и да ограничи гледката към града — повече светлина и по-голямо усамотение. Тривайз се повдигна на пръсти, за да види повърхността.
Върна се през пустото помещение.
— Интересна конструкция за прозорец — рече той. — Викаше ли ме, съветнико?
— Да. Помниш ли какво пътуване направих след колежа?
— След получаването на дипломите? Много добре си спомням. Бяхме приятели, приятели завинаги. Двамата срещу света. Ти замина на своето пътешествие, аз постъпих във флотата, зареден с патриотизъм. Кой знае защо не ми се искаше да пътешествам с теб — някакъв инстинкт ми казваше да не го правя. Ще ми се този инстинкт да не ме беше напускал.
Компор не отвърна на предизвикателството.
— Посетих Компорелон. Семейната традиция твърди, че моите предци са дошли оттам, или поне тия от бащина ми страна. В древни времена, преди Империята да ни погълне, ние сме били от управляващия род и името ми е производно от името на нашия свят — поне така твърди семейната традиция. Съществува едно старо поетично название за звездата, около която обикаля Компорелон — Епсилон Еридани.
— Какво значи то? — попита Пелорат.
Компор поклати глава.
— Не знам изобщо дали има някакво значение. Просто традиция. Там много се държи на традицията. Светът е стар. Притежава пространни и подробни архивни записи по история на Земята, но никой не говори много-много за тях. Свързано е с някакво суеверие. Всеки път щом споменат думата, вдигат двете си ръце нагоре с преплетени показалец и среден пръст, за да отблъснат лошия късмет.
— Разправял ли си за тези неща на някого, след като си се върнал?
— Разбира се, че не. Кой щеше да се заинтересува? А и аз не исках да натрапвам впечатленията си. Не, благодаря! Трябваше да правя политическа кариера и последното нещо, което желаех, беше да подчертавам чуждоземния си произход.
— Ами спътника? Опишете спътника на Земята — остро каза Пелорат.
Компор се изненада.
— Нищо не знам за него.
— Тя има ли спътник?
— Не си спомням да съм чувал за това, но съм сигурен, че ако направите справка в архивите на Компорелон, можете да откриете отговора.