Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 135
Айзък Азимов
— И — добави Тривайз — свят, където може би ще науча повече за Втората фондация. Може би.
— Никаква Земя няма — каза Компор. — Вие не го ли знаете?
— Няма? — Пелорат изглеждаше съвършено объркан, както винаги, когато се канеше да упорства. — Да не искате да кажете, че няма планета, от която да произлиза човешкият род?
— О, не. Разбира се, че е имало Земя. Не става дума за това. Сега няма никаква Земя. Няма населена Земя. Вече я няма!
Без да се впечатли особено, Пелорат подхвана:
— Приказват се разни приказки…
— Чакай, Янов — прекъсна го Тривайз. — Компор, откъде знаеш това?
— Как така откъде? То си ми е по наследство. Мога да проследя моя род до сектор Сириус, ако разрешиш да повторя този факт, без да ти досадя. Там знаем всичко за Земята. Тя се е намирала в същия сектор, което означава, че не е била част от фондационната Федерация и очевидно никой на Терминус не се е интересувал от нея. Само че въпреки туй Земята си е била там.
— Има едно такова предположение, да — кимна Пелорат. — Във времето на Империята са били доста запалени по тая „Сириуска алтернатива“, както са я наричали.
— Това не е алтернатива — горещо възрази Компор. — Това е факт.
Пелорат се усмихна:
— Какво бихте отговорили, ако ви кажа, че зная много и най-различни места в Галактиката, които са назовавани „Земя“ от хората, живеещи в съседни звездни системи?
— Но тази е истинската — натърти Компор. — Сириуският сектор е най-дълго обитаваната част от Галактиката. Всеки го знае.
— Сириусците определено претендират да е така — равнодушно се съгласи Пелорат.
Компор изглеждаше обезсърчен.
— Казвам ви… — започна той.
Тривайз обаче го прекъсна:
— Но какво е станало със Земята? Ти твърдиш, че вече не е населена. Защо?
— Радиоактивност. Цялата повърхност на планетата е радиоактивна — дали поради неконтролируеми ядрени реакции, или поради експлозии, не съм сигурен, но сега там не е възможен никакъв живот.
Известно време тримата се гледаха един друг, а после Компор сметна, че е нужно да повтори:
— Казвам ви, няма никаква Земя. Безсмислено е да я търсите.
44
Като че ли за пръв път лицето на Янов Пелорат не беше лишено от силни чувства. Не че в него личеше някаква особена страст или каквато и да е друга от по-бързопроменливите емоции. Просто очите му се бяха присвили и яростна напрегнатост бе изострила всяка бръчица.
Той каза с глас, напълно различен от обичайната му колебливост:
— Откъде рекохте, че знаете всичко туй?
— Нали ви обясних — отвърна Компор. — То ми е по наследство.
— Не ставайте глупав, млади човече. Вие сте съветник. Това означава, че трябва да сте роден на някой от световете на Федерацията — струва ми се, че споменахте Смирно.
— Точно така.
— Тогава за какво наследство говорите? Да не искате да ми докажете, че притежавате сириуски гени, които ви изпълват с вродено знание на тамошните митове за Земята?