Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 134

— Защо?

— Ще бъда съвсем откровен с теб. Поръчано ми е да те следвам. Кметът искаше да знае къде отиваш и какво ще правиш.

— Предполагам, че си й докладвал честно и почтено. Или си бил вероломен и към нея?

— Докладвах й. Всъщност нямах избор. Тя е поставила на борда на кораба хиперреле, което е предполагала, че няма да намеря, но аз го открих.

— И?

— За нещастие то е така монтирано, че не мога да го махна, без корабът да загуби възможността да се движи. Или поне няма начин аз да го отстраня. Следователно тя знае къде съм и къде си ти.

— Да предположим, че не беше успял да ме последваш. Тогава тя не би знаела къде съм. Не се ли сети за това?

— Разбира се, че се сетих. Мислех си просто да й докладвам, че съм те изтървал, само че Бранно едва ли щеше да ми повярва, нали? И кой знае колко дълго нямаше да мога да се върна на Терминус. А аз не съм като теб, Тривайз. Не съм свободна и безгрижна личност. На Терминус имам съпруга — бременна съпруга — и искам да се върна при нея. Ти можеш да си позволиш да мислиш само за себе си, но не и аз. Въпреки това дойдох да те предупредя. В името на Селдън, опитвам се да го направя, а ти не щеш да ме изслушаш. Продължаваш да говориш за други работи.

— Не съм впечатлен от внезапната ти загриженост. За какво можеш да ме предупредиш? Струва ми се, че ти самият си единственото нещо, за което трябва да бъда предупреден. Ти ме предаде, а сега ме преследваш, за да ме предадеш още веднъж. Никой друг не се опитва да ми направи зло.

— Остави драматизма, човече — възкликна Компор с очевидна искреност. — Тривайз, ти си гръмоотвод! Изпратен си да привлечеш реакцията на Втората фондация, ако такова нещо действително съществува. Аз имам интуиция не само за хиперпространственото преследване и ми се струва, че разбирам какво планира нашата обща позната. Ако се опиташ да откриеш Втората фондация, те ще го разберат и ще започнат да действат срещу теб. Ако го направят, твърде възможно е да се издадат. А щом се издадат, кмет Бранно ще ги подгони.

— Колко жалко, че фамозната ти интуиция не е проработила, когато Бранно е планирала да ме арестува.

Компор се изчерви и измърмори:

— Знаеш, че не винаги действа.

— И сега ти казва, че кметът възнамерява да нападне Втората фондация? Няма да посмее.

— Мисля, че би го направила. Въпросът обаче не е там. Въпросът е, че в момента тя те подхвърля като примамка.

— Е, и?

— Е, и — в името на всички черни дупки в космоса! — не търси Втората фондация. На Бранно няма да й пука, ако бъдеш убит, но аз се тревожа. Чувствам се отговорен за това и се тревожа.

— Трогнат съм — студено каза Тривайз, — но в момента имам друга задача.

— Друга задача?

— Пелорат и аз сме по дирите на Земята. Планетата, за която някои мислят, че е първоначалният дом на човешката раса. Нали така, Янов?

Пелорат кимна.

— Да, това е чисто научен въпрос и аз отдавна се интересувам от него.

За момент Компор бе озадачен, после попита:

— Търсите Земята? Но защо?

— За да я проучим — рече Пелорат. — След като е единственият свят, на който са се развили човешки същества — предполага се от по-низши форми на живот, вместо да пристигнат вече съвсем завършени, както е на всички други планети — тя трябва да е много привлекателна за изучаване с уникалността си.