Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 137

— Но вие не знаете нищо?

— Не и за спътника. Не си спомням.

— Ха! А как Земята е станала радиоактивна?

Компор поклати глава и не отговори.

— Помислете! — настоя Пелорат. — Трябва да сте чували нещичко.

— Беше преди седем години, професоре. Тогава не знаех, че ще ме разпитвате за това. Имаше някаква легенда, те я смятат за достоверна…

— Каква беше легендата?

— Земята е била радиоактивна, отлъчена от останалите светове и зле третирана от Империята, а населението й намалявало; и тя се канела да унищожи Империята.

— Един умиращ свят се канел да унищожи цялата Империя? — обади се недоверчиво Тривайз.

Компор отвърна, сякаш се защищаваше:

— Казах, че е легенда. Не зная подробностите. Знам само, че Бел Арвардан се е намесил в нещата.

— Кой е бил той? — попита Тривайз.

— Историческа личност. Потърсих данни за него. Бил е археолог в истинския смисъл на думата. Живял в ранните дни на Империята и поддържал твърдението, че Земята се намира в сектор Сириус.

— Чувал съм това име — рече Пелорат.

— На Компорелон той е народен герой. Слушайте, ако искате да научите повече за тия неща, идете на Компорелон. Няма смисъл да висите тук.

— А как разправяха, че Земята е планирала да унищожи Империята? — попита Пелорат.

— Не знам — в гласа на Компор се промъкна внезапна враждебност.

— Радиацията имала ли е нещо общо с това?

— Не знам. Говореха разни приказки за някакъв си усилвател на ума, разработен там — нещо от рода на синапсилвател.

— Да не е създавал суперумове? — запита Пелорат с дълбоко недоверие.

— Мисля, че не. Спомням си само, че не е бил особено сполучлив. Хората ставали много умни, но умирали млади.

Тривайз рече:

— Вероятно е притча с морална стойност. Ако искаш прекалено много, губиш дори това, което имаш.

Пелорат раздразнено се обърна към Тривайз.

— Ти какво разбираш от притчи?

Тривайз вдигна вежди.

— Твоята област може и да не е моя, Янов, но това не значи, че съм напълно невеж.

— Какво друго си спомняте за туй, което наричате синапсилвател, съветнико Компор? — попита Пелорат.

— Нищо, и повече няма да се оставям на този кръстосан разпит. Слушайте, аз ви последвах по заповед на кмета. На мен не са ми заповядвали да влизам в личен контакт с вас. Направих го, само за да ви предупредя, че сте следени, и да ви кажа, че сте изпратени да послужите за някакви кметски цели, каквито и да са те. Няма нищо друго, което би трябвало да обсъждам с вас, но вие ме изненадахте, като изведнъж зачекнахте въпроса за Земята. Е, тогава да повторя: каквото и да е имало там някога — Бел Арвардан, синапсилвателят и всичко останало — то няма нищо общо с онова, което съществува сега. Пак ви казвам: Земята е мъртъв свят. Горещо ви препоръчвам да идете на Компорелон, където ще откриете всичко, което искате да узнаете. Просто се махнете оттук.

— И разбира се, ти веднага ще съобщиш на кмета, че отиваме на Компорелон — а за да си напълно сигурен, ще ни последваш. Или може би госпожа кметът вече знае? Предполагам, че тя те е инструктирала внимателно и е репетирала с теб всяка твоя дума, която чухме тук, понеже по някакви нейни си съображения иска да идем на Компорелон. Така ли е?