Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 138

Лицето на Компор пребледня. Той скочи на крака и от напъване да контролира гласа си почти заекна.

— Опитах се да ви обясня. Опитах се да ви помогна. По-добре да не бях го правил. Ако искаш, бухни се в някоя черна дупка, Тривайз.

Извъртя се кръгом и бързо излезе, без повече да се обръща.

Пелорат изглеждаше направо шашардисан.

— Това беше доста нетактично от твоя страна, Голан, стари приятелю. Бихме могли да измъкнем още нещо от него.

— Не, не можехме — мрачно отвърна Тривайз. — Не би могъл да измъкнеш от него нищичко, което той да не е готов да ти каже. Янов, ти не знаеш какво представлява този човек. До днес и аз не знаех какъв е той всъщност.

45

Пелорат се чудеше дали да обезпокои Тривайз, който седеше неподвижно на стола, потънал в мисли. Накрая все пак каза:

— Голан, тук ли ще седим цяла нощ?

Тривайз се сепна.

— Не, напълно си прав. По-добре ще е наоколо да има хора. Ела!

Професорът стана и каза:

— Няма как наоколо да има хора. Компор рече, че днес е нещо като ден за медитация.

— Така ли рече? Когато идвахме по шосето с автомобила, имаше ли движение?

— Да, горе-долу.

— Мисля, че беше достатъчно оживено. А когато после влязохме в града, той изглеждаше ли празен?

— Не особено. Все пак, трябва да признаеш, че тази сграда си беше празна.

— Да, така е. Забелязах го. Виж какво, Янов, гладен съм. Сигурно има някое местенце, дето да похапнем, а можем да си позволим нещо наистина добро. Във всеки случай, ще намерим заведение, дето да опитаме някоя интересна сейшелска новост или, ако не сме толкова любопитни, поне добра стандартна галактическа храна. Хайде, щом се озовем в безопасност сред другите, ще ти кажа какво мисля, че се случи тук преди малко.

46

Тривайз се облегна назад с приятното усещане, че се е родил отново. По терминуските стандарти ресторантът не бе скъп, но определено беше необикновен. Отопляваше се частично от открит огън, на който се приготвяше и храната. Месото се сервираше на порции колкото хапки в различни пикантни сосове, които се топяха направо с пръсти, а пък пръстите се предпазваха от мазнината и горещото с гладки зеленикави листа — влажни и със съвсем слаб ментов привкус.

За всяка хапка имаше по лист и всичко се напъхваше едновременно в устата. Келнерът им бе обяснил внимателно как трябва да се прави това. Очевидно привикнал с чуждопланетни посетители, той снизходително се усмихна, когато Пелорат и Тривайз боязливо загребаха вдигащите пара парченца месо и очевидно изпита удоволствие, щом чужденците с облекчение откриха, че листата предпазват пръстите и охлаждат месото, преди още човек да го е сдъвкал.

— Чудесно! — заяви накрая Тривайз и си поръча втора порция.

Пелорат стори същото.

После ги очакваше гъбест, леко сладникав десерт и чаша кафе с миризма на карамелизирана захар, при която двамата подозрително поклатиха глави. Добавиха си сироп и сега келнерът поклати своята.

Пелорат каза:

— Добре, какво стана в туристическия център?