Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 133

Тривайз язвително рече:

— Да застрашим Фондацията, но да си осигурим безопасност. Много патриотично.

— Това беше най-лошият изход. Аз обаче разчитах на по-добрия. — челото му леко се бе овлажнило. Изглежда непоклатимото презрение на Тривайз наистина го измъчваше.

— Но не ми каза за своя тъй мъдър план, нали?

— Не, не ти казах и съжалявам, Тривайз. Кметът Бранно ми заповяда да не ти казвам. Тя заяви, че иска да знае всичко, което знаеш и ти, но че си от ония хора, които биха започнали да се държат резервирано, ако разберат, че мислите им се препредават.

— Много е била права!

— Аз не знаех… не бих могъл и да предположа… нямаше начин да си представя, че тя планира да те арестува и да те изхвърли от Терминус.

— Тя просто е изчаквала подходящия момент, когато моят статус на съветник не би могъл да ме защити. Не го ли предвиди?

— Как? Ти самият не успя да го предвидиш.

— Ако знаех, че е осведомена за възгледите ми, щях да го направя.

С неочакван оттенък на безочие Компор каза:

— Много лесно е да говориш така със задна дата.

— И какво искаш от мен сега? След като и ти разсъждаваш със задна дата.

— Да наваксам за всичко. Да компенсирам вредата, която несъзнателно — да, несъзнателно — ти причиних.

— Божичко — сухо рече Тривайз, — колко мило от твоя страна! Само че не отговори на въпроса ми. Как се озова тук? Как така се случи да дойдеш на същата планета, на която съм и аз?

— Не е необходим някакъв сложен отговор — отвърна Компор. — Преследвах те!

— През хиперпространството? При положение, че корабът ми правеше серии от скокове?

Другият тръсна глава.

— Няма никаква мистерия. Аз имам същия модел кораб като теб и същия модел компютър. Знаеш, че доста пъти съм успявал да отгатна в каква посока ще тръгне един кораб през хиперпространството. Е, не го правя без грешки, но с компютъра съм много по-добър. А ти дълго се колеба на старта и ми даде възможност да преценя скоростта и посоката, в която тръгваш, преди да навлезеш в хиперпространството. Вкарах данните заедно с интуитивните си екстраполации в моя компютър и той свърши останалото.

— И наистина стигна до Сейшел преди мен?

— Да. Ти не използва гравитиката за разлика от мен. Предположих, че ще дойдеш в столицата, така че се спуснах право надолу, докато ти се приземи ето тъй — Компор направи малко спирално движение с пръста си, сякаш той бе кораб, движещ се по насочващ лъч.

— Рискувал си да влезеш в разправии със сейшелското чиновничество?

— Ами… — на лицето на Компор цъфна усмивка, която излъчваше неоспоримо очарование и Голан почувства, че почти започва да го харесва. — Аз не съм страхливец по всяко време и за всички неща.

Тривайз отново стана мрачно непреклонен.

— Как успя да получиш кораб като моя?

— Точно по същия начин, по който ти получи кораба си. Старата дама — кмет Бранно — ми го предостави.