Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 133
Айзък Азимов
Тривайз язвително рече:
— Да застрашим Фондацията, но да си осигурим безопасност. Много патриотично.
— Това беше най-лошият изход. Аз обаче разчитах на по-добрия. — челото му леко се бе овлажнило. Изглежда непоклатимото презрение на Тривайз наистина го измъчваше.
— Но не ми каза за своя тъй мъдър план, нали?
— Не, не ти казах и съжалявам, Тривайз. Кметът Бранно ми заповяда да не ти казвам. Тя заяви, че иска да знае всичко, което знаеш и ти, но че си от ония хора, които биха започнали да се държат резервирано, ако разберат, че мислите им се препредават.
— Много е била права!
— Аз не знаех… не бих могъл и да предположа… нямаше начин да си представя, че тя планира да те арестува и да те изхвърли от Терминус.
— Тя просто е изчаквала подходящия момент, когато моят статус на съветник не би могъл да ме защити. Не го ли предвиди?
— Как? Ти самият не успя да го предвидиш.
— Ако знаех, че е осведомена за възгледите ми, щях да го направя.
С неочакван оттенък на безочие Компор каза:
— Много лесно е да говориш така със задна дата.
— И какво искаш от мен сега? След като и ти разсъждаваш със задна дата.
— Да наваксам за всичко. Да компенсирам вредата, която несъзнателно — да, несъзнателно — ти причиних.
— Божичко — сухо рече Тривайз, — колко мило от твоя страна! Само че не отговори на въпроса ми. Как се озова тук? Как така се случи да дойдеш на същата планета, на която съм и аз?
— Не е необходим някакъв сложен отговор — отвърна Компор. — Преследвах те!
— През хиперпространството? При положение, че корабът ми правеше серии от скокове?
Другият тръсна глава.
— Няма никаква мистерия. Аз имам същия модел кораб като теб и същия модел компютър. Знаеш, че доста пъти съм успявал да отгатна в каква посока ще тръгне един кораб през хиперпространството. Е, не го правя без грешки, но с компютъра съм много по-добър. А ти дълго се колеба на старта и ми даде възможност да преценя скоростта и посоката, в която тръгваш, преди да навлезеш в хиперпространството. Вкарах данните заедно с интуитивните си екстраполации в моя компютър и той свърши останалото.
— И наистина стигна до Сейшел преди мен?
— Да. Ти не използва гравитиката за разлика от мен. Предположих, че ще дойдеш в столицата, така че се спуснах право надолу, докато ти се приземи ето тъй — Компор направи малко спирално движение с пръста си, сякаш той бе кораб, движещ се по насочващ лъч.
— Рискувал си да влезеш в разправии със сейшелското чиновничество?
— Ами… — на лицето на Компор цъфна усмивка, която излъчваше неоспоримо очарование и Голан почувства, че почти започва да го харесва. — Аз не съм страхливец по всяко време и за всички неща.
Тривайз отново стана мрачно непреклонен.
— Как успя да получиш кораб като моя?
— Точно по същия начин, по който ти получи кораба си. Старата дама — кмет Бранно — ми го предостави.