Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 131

Компор рязко спря, поколеба се и като погледна предпазливо към Пелорат, най-сетне проговори:

— Бих искал да получа възможност да кажа нещо. Да обясня. Ще ме изслушате ли?

Пелорат гледаше ту единия, ту другия, смръщил леко издълженото си лице.

— Каква е тая работа, Голан? — попита той. — Да не би да пристигнахме на този далечен свят, за да срещнеш веднага някакъв свой стар познат?

Очите на Тривайз продължаваха неотстъпно да фиксират Компор, но той леко изви тяло, за да се разбере, че говори на Пелорат.

— Това… човешко същество… бихме могли да го назовем така заради формите му, някога на Терминус наистина беше мой приятел. И тъй като съм свикнал да се държа приятелски със своите приятели, аз му се доверявах. Говорех му за възгледите си, които вероятно не бяха такива, та да могат да се излагат пред широка публика. Той очевидно ги е преразказал на властите с големи подробности и без да си даде труда да ми съобщи, че го е сторил. По тази причина се напъхах право в капана и сега съм в изгнание. И ето че това… човешко същество… иска да го припозная като приятел.

Той се обърна изцяло към Компор и прекара пръсти през косата си, което само разроши още повече къдриците му.

— Слушай, ей ти. Наистина имам въпрос към теб. Какво правиш тук? От всички светове в Галактиката, на които можеш да бъдеш, защо си на този? И защо точно сега?

Ръката на Компор, която бе останала протегната, докато Тривайз говореше, падна и усмивката слезе от лицето му. Самоувереното му излъчване, което обикновено бе част от него, изчезна и може би поради липсата му той започна да изглежда по-млад от своите тридесет и четири години и сякаш малко нещастен.

— Ще обясня — рече Мун Ли Компор, — но само от началото!

Тривайз бързо се огледа.

— Тук? Наистина ли искаш да говориш за това тук? На публично място? Искаш да те нокаутирам тук, след като съм се наслушал достатъчно на лъжите ти?

Компор вдигна двете си ръце с длани, обърнати една към друга.

— Повярвай, това е най-безопасното място — и прекъсвайки се сам, защото бе разбрал какво се кани да стори другият, бързичко добави: — Какво пък, не ми вярвай, без значение е. Говоря откровено. На планетата съм само няколко часа по-дълго от теб, но успях да се ориентирам. Тук, на Сейшел, днес е някакъв особен ден. По неизвестни причини май е ден за медитация. Почти всички са си у дома — или би трябвало да бъдат. Виж колко е празно това място. Не можеш да допуснеш, че всеки път е така, нали?

Пелорат кимна и каза:

— Наистина се чудех, че е толкова празно — наклони се към ухото на Тривайз и прошепна: — Защо не го оставиш да говори, Голан? Изглежда толкова окаян и може би се опитва да се извини. Не ми се вижда честно да не му дадеш възможност да го направи.

Тривайз рече:

— Доктор Пелорат комай много желае да те изслуша. Иска ми се да му направя тази услуга, но и ти ще ми направиш услуга, ако караш по-накратко. Може да излезе много подходящ ден да избухна. Ако всеки се е отдал на медитиране, каквато и суматоха да предизвикам, пазителите на закона няма да дойдат бързо. Утре току-виж нямам подобен късмет. Защо да пропилявам шанса си?