Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 96

— Нямам нищо против — обади се водачът им. — Да започнем с това, че сме се насочили нагоре и след няколко минути ще се озовем над облачния слой. След това вече няма да има никакъв дъжд и дори ще видим звездите.

Беше изчислил прекрасно времето на кратката си лекция, защото няколко звезди току започнаха да проблясват през перестите остатъци от облаци, а сетне, щом угаси светлините в кабината, ярко заблестяха и останалите. Съперничеше им единствено слабото осветление на арматурното табло, докато цялото небе зад илюминатора не заискри.

— За пръв път от две години виждам звезди — каза Дорс. — Не са ли чудесни? Толкова ярки и толкова много…

— Трантор е по-близо до центъра на Галактиката, отколкото са повечето Външни светове — поясни Леванян.

Тъй като Хеликон се намираше в поразреден ъгъл на същата тази Галактика и звездното му небе беше доста тъмно и невпечатлявашо, Селдън почувства, че няма какво да добави.

Минаха няколко минути, преди да овладее чувствата си и да изостави естетиката заради практичността. После попита:

— Как знаете накъде отиваме, господин Леванян?

— В известен смисъл не го зная — приветливо отвърна пилотът — защото ни води специална микровълнова импулсна поредица. Стартирам в подходящата посока и ако е добре програмиран, моят компютър сам избира правилния ред от импулси. Сетне ни откарва където трябва. Ако има опасност от сблъскване, той ще ни издигне или отклони встрани, а после ще ни върне на стария курс. По това време на нощта обаче не очаквам никакви пречки.

— Дори и метеорит?

— Шансът е едно на милиард или даже още по-малък. А ако космическата артилерия реши да ни вземе на мушка, какво можем да сторим? Абсолютната сигурност е невъзможен идеал…

— Колко тих стана полетът — отбеляза Дорс.

— Вярно — съгласи се Селдън. — А какво е задвижването на самолета, господин Леванян?

— Микротермоядрен двигател и тънка реактивна струя нагорещен газ.

— Не знаех, че имаме действащи самолети на микротермоядрена тяга. Говори се за това, обаче…

— Само няколко са; и все малки като този. Засега ги има единствено на Трантор и са предназначени само за високопоставени правителствени чиновници.

— Императорът използва ли такъв самолет?

Пилотът поклати отрицателно глава.

— Императорът никога не пътува. Би следвало да знаете това.

Селдън се начумери.

— Забравих за миг… Разходите по подобен полет трябва да са много големи.

— Наистина са много големи, господине.

— В такъв случай колко ще плати Чувек?

— За този полет не е определено заплащане. Господин Чувек е добър приятел на компанията, която притежава самолетите.

Селдън изсумтя.

— Ех, защо няма повече такива микротермоядрени играчки!

— Просто защото са прекалено скъпи. Пък и наличните удовлетворяват цялото търсене.

— Бихте могли да създадете по-голямо търсене с по-големи самолети.

— Може би, на компанията така и не успя да създаде микротермоядрени двигатели, които да са достатъчно мощни.

Селдън се сети за констатацията на журналиста, че техническите нововъведения са намалели тревожно.

— Декаданс — промърмори той.