Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 95

Сетне самолетът скочи (това бе единствената дума, с която можеше да се опише усещането) във въздуха и математикът се усети здраво притиснат към облегалката и долната част на своята седалка.

С тръпка на ужас забеляза през челното стъкло пред пилота как отпреде им бързо се надига една плоска стена… а сетне и как в нея се появява кръгъл отвор. Приличаше на дупката, през която бе изскочило таксито в деня, когато двамата с Чувек напуснаха Имперския сектор, само че дори и този отвор да бе достатъчно широк за корпуса на въздушния им кораб, положително не оставяше място за крилете му.

Селдън изви колкото може глава надясно — точно навреме, за да види как крилото се смали и деформира.

Самолетът се гмурна в отвора, където бе подхванат навярно от мощно електромагнитно поле, и се понесе по един осветен коридор. Ускорението бе постоянно, като от време на време се чуваха откъслечни цъквания, за които Селдън реши, че вероятно отбелязват преминаването покрай отделните магнити.

Накрая, след по-малко от десет минути, те бяха сякаш изплюти в атмосферата право към стряскащо нарастващия мрак на нощта.

Отминавайки електромагнитното поле, самолетът рязко намали скоростта. Селдън бе запокитен срещу мрежата и за няколко дълги мига, в които не можеше да си поеме дъх, се чувстваше като размазан по нея.

Натискът обаче намаля и мрежата внезапно изчезна.

— Как сте, младоци? — долетя приветливият глас на пилота.

— Не съм много сигурен… — математикът се обърна към Дорс: — Ти наред ли си?

— Определено — отвърна тя. — Мисля, че господин Леванян ни даде малко повечко зор, за да провери наистина ли сме Външни. Така ли е, господине?

— Някои хора обичат силните усещания — отвърна пилотът. — А вие?

— В известни граници — заяви Дорс, пък Селдън одобрително добави:

— …както би си признал всеки разумен човек.

После се обърна към пилота:

— Може би щеше да ви се види по-малко смешно, ако бяхте откъснали крилете на самолета.

— Не е възможно да стане. Казах ви, че той не е обикновен. Крилете са изцяло компютризирани. Те могат да променят дължината, широчината, кривината и общата си форма така, че да съответстват на скоростта ни, посоката на вятъра, температурата и още половин дузина величини. Няма как да се откъснат, освен ако самият самолет не бъде подложен на такива усилия, които да го разцепят на парчета.

По илюминатора до Селдън се разнесе барабанене.

— Вали — отбеляза той.

— Често се случва — потвърди пилотът.

Ученият надникна през прозорчето. На Хеликон, пък и на всеки друг свят щяха да се виждат някакви светлини — урбанистичните творения на човека. Само на Трантор можеше да е напълно тъмно.

Е, не съвсем напълно. На едно място той забеляза проблясването на фар. Изглежда на по-високите участъцина Горната страна имаше предупредителни сигнали. Както обикновено Дорс долови, че Селдън е неспокоен. Тя го потупа по ръката и рече:

— Хари, сигурна съм, че пилотът знае какво прави.

— И аз се опитвам да съм сигурен, но бих желал той да сподели част от знанията си с нас — отвърна математикът достатъчно високо, за да бъде чут.