Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 94
Айзък Азимов
— Кой ще пилотира?
— Някакъв приятел на Чувек, струва ми се.
— Как мислиш, дали може да му се вярва?
— Щом е приятел на Чувек, положително.
— Ти определено имаш високо мнение за журналиста — констатира Селдън, терзан от смътно недоволство.
— И с основание — отвърна Дорс без никаква следа от смущение. — Той е върховен!
От думите й недоволството на Селдън не изчезна.
— Ето самолета — рече историчката.
Бе учудващо малък и със странни по форма криле. До него стоеше дребен мъж, облечен в обичайните ярки транторски одежди.
— Ние сме психо — небрежно подхвърли Дорс на мъжа.
— А моето е минала история — отвърна пилотът.
След разменената парола двамата го последваха в самолета и Селдън запита:
— Чия беше идеята за този каламбур?
— На Чувек — отвърна Дорс.
Математикът изсумтя.
— Някак си не мислех, че би могъл да има чувство за хумор. Изглежда толкова сериозен.
Младата жена мълчаливо се усмихна.
VIII. СЛЪНЦАР
СЛЪНЦАР ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ — Водач на сектор Микоген от древния Трантор. За него, както и за всички останали водачи на този сектор, потънал в себе си като враснал се в плътта нокът, е известно много малко. Това, че Слънцар Четиринадесети изобщо играе някаква роля в историята, се дължи изцяло на взаимоотношенията му с Хари Селдън по време на Бягството…
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“
34
Зад компактния пилотски отсек имаше само две седалки и когато Селдън се настани върху едната от тях, обвита с някакъв уплътнителен материал, странна мрежеста тъкан пропълзя напред и обгърна краката, кръста и гръдния му кош, а над челото и ушите му се спусна качулка. Почувства се като затворник, но щом с мъка едва-едва се изви наляво, видя, че и Дорс е обгърната по същия начин.
Пилотът седна на своето място и докато проверяваше управлението, заяви:
— Аз съм Ендор Леванян, на вашите услуги. Впримчени сте в мрежата, защото при излитането ще има значително ускорение. Щом се окажем на открито и в полет, ще бъдете освободени. Няма защо да ми казвате своите имена, това не е моя работа.
Обърна се към тях в седалката си и им се усмихна с лице на джудже, което силно се набръчка, щом устните му се разтеглиха встрани.
— Някакви психологически трудности, младоци?
— Аз съм Външна и съм летяла със самолети — отвърна бодро Дорс.
— Същото важи и за мен — с оттенък на високомерие съобщи Селдън.
— Отлично, младоци. Разбира се, това не е обикновен самолет и може би не сте летели нощем, но аз разчитам, че ще го понесете.
И пилотът бе обвит от мрежа, ала Селдън забеляза, че ръцете му са относително свободни.
В кабината се разнесе равномерно бръмчене, нарастващо по сила и постепенно преминаващо към все по-високи тонове. Макар да не се стигна дотам, изглеждаше сякаш накрая то ще стане направо непоносимо и Селдън се помъчи да тръсне глава, за да прочисти пищенето в ушите си. Опитът му обаче само втвърди хвата на мрежата.