Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 94

— Кой ще пилотира?

— Някакъв приятел на Чувек, струва ми се.

— Как мислиш, дали може да му се вярва?

— Щом е приятел на Чувек, положително.

— Ти определено имаш високо мнение за журналиста — констатира Селдън, терзан от смътно недоволство.

— И с основание — отвърна Дорс без никаква следа от смущение. — Той е върховен!

От думите й недоволството на Селдън не изчезна.

— Ето самолета — рече историчката.

Бе учудващо малък и със странни по форма криле. До него стоеше дребен мъж, облечен в обичайните ярки транторски одежди.

— Ние сме психо — небрежно подхвърли Дорс на мъжа.

— А моето е минала история — отвърна пилотът.

След разменената парола двамата го последваха в самолета и Селдън запита:

— Чия беше идеята за този каламбур?

— На Чувек — отвърна Дорс.

Математикът изсумтя.

— Някак си не мислех, че би могъл да има чувство за хумор. Изглежда толкова сериозен.

Младата жена мълчаливо се усмихна.

VIII. СЛЪНЦАР

СЛЪНЦАР ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ — Водач на сектор Микоген от древния Трантор. За него, както и за всички останали водачи на този сектор, потънал в себе си като враснал се в плътта нокът, е известно много малко. Това, че Слънцар Четиринадесети изобщо играе някаква роля в историята, се дължи изцяло на взаимоотношенията му с Хари Селдън по време на Бягството…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

34

Зад компактния пилотски отсек имаше само две седалки и когато Селдън се настани върху едната от тях, обвита с някакъв уплътнителен материал, странна мрежеста тъкан пропълзя напред и обгърна краката, кръста и гръдния му кош, а над челото и ушите му се спусна качулка. Почувства се като затворник, но щом с мъка едва-едва се изви наляво, видя, че и Дорс е обгърната по същия начин.

Пилотът седна на своето място и докато проверяваше управлението, заяви:

— Аз съм Ендор Леванян, на вашите услуги. Впримчени сте в мрежата, защото при излитането ще има значително ускорение. Щом се окажем на открито и в полет, ще бъдете освободени. Няма защо да ми казвате своите имена, това не е моя работа.

Обърна се към тях в седалката си и им се усмихна с лице на джудже, което силно се набръчка, щом устните му се разтеглиха встрани.

— Някакви психологически трудности, младоци?

— Аз съм Външна и съм летяла със самолети — отвърна бодро Дорс.

— Същото важи и за мен — с оттенък на високомерие съобщи Селдън.

— Отлично, младоци. Разбира се, това не е обикновен самолет и може би не сте летели нощем, но аз разчитам, че ще го понесете.

И пилотът бе обвит от мрежа, ала Селдън забеляза, че ръцете му са относително свободни.

В кабината се разнесе равномерно бръмчене, нарастващо по сила и постепенно преминаващо към все по-високи тонове. Макар да не се стигна дотам, изглеждаше сякаш накрая то ще стане направо непоносимо и Селдън се помъчи да тръсне глава, за да прочисти пищенето в ушите си. Опитът му обаче само втвърди хвата на мрежата.