Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 98

— Понеже си била родена през пролетта?

— Не. За пръв път съм видяла светлината на деня в разгара на синското лято, но името много се харесало на родителите ми въпреки традиционното му — и до голяма степен забравено — значение.

— В такъв случай може би Слънцар…

Внезапно един дълбок, суров глас отсече:

— Това е моето име, туземецо.

Селдън се стресна и бързо погледна наляво. Някаква открита кола бе приближила незабелязано. Беше ъгловата, архаична и приличаше едва ли не на камионче за разнасяне на стоки. Управляваше я висок стар мъж, който въпреки възрастта си изглеждаше жизнен. Той излезе от колата с достолепна величавост.

Носеше дълга бяла роба с широки, пристегнати в китките ръкави. Под робата се подаваха меки сандали, от които стърчаха палци, а прекрасно оформената му глава бе без нито едно косъмче. Гледаше ги със спокойни, дълбоки сини очи.

— Приветствам те, туземецо — важно изрече той.

С автоматична вежливост Селдън отвърна:

— Моите почитания, господине — и искрено озадачен, добави: — Как влязохте?

— През входа, който се затвори след мен. Вие не му обърнахте особено внимание.

— Вероятно не сме забелязали, но пък и не знаехме какво да очакваме. А и сега не знаем.

— Туземецът Четър Чувек информира Братята, че ще пристигнат двамина от туземците. Помоли да се погрижим за вас.

— Значи познавате Чувек?

— Познаваме го. Той ни е правил услуги. И тъй като един достоен туземец ни е правил услуги, сега и ние трябва да му услужим. Малцина идват в Микоген; малцина го напускат. Аз съм длъжен да осигуря безопасността ви, да ви дам стая и да се погрижа да не ви безпокоят. Тук ще бъдете на сигурно място.

Дорс приведе глава.

— Благодарим ви, Слънцар Четиринадесети.

Мъжът се обърна и я изгледа с израз на равнодушно презрение.

— Не съм незапознат с обичаите на туземците — рече той. — Зная, че сред тях една жена спокойно може да заговори, преди да са я заговорили. Поради туй не съм и оскърбен. Бих я помолил да внимава сред другите Братя, които могат да знаят по-малко по този въпрос.

— О, наистина ли? — възкликна Дорс, която за разлика от Слънцар очевидно бе оскърбена.

— Честно слово — потвърди гладкоглавият. — Нито пък е нужно да се използва моят порядков идентификатор, когато съм с вас без кохортата си. Достатъчно ще е „Слънцар“. А сега ще ви предложа да дойдете с мен и да напуснем това място, което е твърде туземско, за да се чувствам уютно.

— Уютът е нужен на всинца ни — каза Селдън може би малко по-високо, отколкото беше необходимо — и ние не ще мръднем оттук, докато не бъдем уверени, че няма да бъдем насила принуждавани за неща, които противоречат на природата ни. Нашият обичай изисква, когато една жена има да каже нещо, да говори. Щом сте се съгласили да осигурите безопасността ни, тя трябва да бъде не само физическа, но и психическа.

Слънцар хладнокръвно впи очи в учения.

— Ти си смел, млади туземецо. Твоето име?

— Аз съм Хари Селдън от Хеликон. Моята компаньонка е Дорс Венабили от Сина.

Когато Селдън произнесе името си, Слънцар леко се поклони, но не помръдна при името на Дорс.