Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 97

— Какво? — недочу Дорс.

— Няма значение — отвърна математикът. — Просто се сетих нещо, дето Чувек ми го каза…

Погледна към звездите и се поинтересува:

— На запад ли се движим, господин Леванян?

— Да. Откъде знаете?

— Помислих си, че ако пътувахме на изток, към изгрева, досега щеше да се е развиделило.

Най-накрая зората, която сякаш ги преследваше, ги настигна и слънчевата светлина, истинската слънчева светлина обля стените на кабината.

Това обаче не продължи дълго, тъй като самолетът кривна надолу и се бухна в облаците. Синевата и златистото сияние изчезнаха и на тяхно място отново се възцари калносивото, така че и двамата с Дорс неволно издадоха разочарован възглас, загдето бяха лишени макар и от само още няколко мига естествена слънчева светлина.

Когато потънаха под облаците, Горната страна почти веднага се показа. Повърхността й — поне на това място — представляваше вълниста област от обрасли с дървета изкуствени пещери, разделени от затревени ивици. За нещо такова бе споменала Клауция.

Отново имаха съвсем малко време за наблюдение. Под тях се появи отвор, обрамчен от надпис „Микоген“.

И те се гмурнаха в него.

35

Кацнаха на едно летище, което в учудените очи на Селдън изглеждаше напълно пусто. Приключил задачата си, пилотът стисна ръцете на Хари и Дорс и стремително вдигна самолета си във въздуха, като потъна заедно с него в един появил се сякаш специално за целта отвор.

Като че ли нямаше какво друго да правят, освен да чакат. Наоколо се виждаха пейки за може би стотина човека, обаче Селдън и Дорс Венабили бяха сам-сами. Летището бе правоъгълно, заобиколено със стени, в които сигурно имаше множество канали, очакващи да се отворят, за да поемат или пропуснат поредния самолет, но след като техният бе отлетял, докато чакаха не пристигна нито един.

Не дойде и жив човек; никакви белези, че мястото е населено; дори самото буботене на транторския живот бе приглушено.

Тази самота започна да потиска Селдън. Той се обърна към Дорс и рече:

— Какво трябва да правим тук? Имаш ли някаква представа?

Историчката поклати глава.

— Чувек ми обясни, че ще ни посрещне Слънцар Четиринадесети. Друго нищо не знам.

— Слънцар Четиринадесети? Това пък какво е?

— Предполагам, че човек. От името не мога да съдя дали става дума за мъж или за жена.

— Странно име.

— Странността е в ума на възприемащия. Понякога хора, които никога не са ме виждали, мислят, че съм мъж.

— Ама че глупаци — усмихна се Селдън.

— Нищо подобно. Ако съдят само по името, имат право. Казвали са ми, че на доста светове това било широко разпространено мъжко име.

— Никога по-рано не съм го чувал.

— Защото не си галактически пътешественик. Хари също е често срещано, макар веднъж да се запознах с една жена, чието име звучеше съвсем като твоето, само дето се пишеше с две „р“-та. Сега май почвам да се досещам, че някои имена в Микоген са запазени за определени фамилии и си имат пореден номер.

— Слънцар ми се вижда ужасно невъздържано!

— Малко фукня не пречи. „Дорс“ идва от един стар местен израз на моята планета, който означава „пролетен дар“.