Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 85

— Защо ли? — повтори като ехо Селдън. — Предполагам, че са искали да ме отвлекат, защото, който и да е бил на кораба, е държал да съм му под ръка. Най-вероятно заради моите познания по психоистория…

— Не, не! — Чувек навири десния си показалец сякаш поучаваше някой млад студент. — Ш-Т-О. Така се нарича един сектор на Трантор. Много специален сектор. От около три хиляди години той се управлява от поредица кметове. Поредицата е била непрекъсната — една-единствена династия. Преди около пет века дори е имало период, когато на трона са се възкачили двама императори и една императрица от кметската династия на Што. Периодът бил относително къс и никой от тях не се отличил особено, нито пък пожънал кой знае какви успехи, но след това кметовете на Што вече не можели да забравят своето имперско минало. Те никога не са били активно нелоялни спрямо царуващия род, който ги наследил, но също така не е известно много-много да са му предлагали услугите си. По време на откъслечните периоди на гражданска война поддържали своего рода неутралитет, правейки ходове, които изглеждали великолепно изчислени така, че да удължат войната. Нито веднъж не успели, но и никога не престанали да опитват. Сегашният кмет на Што е невероятно способен. Вече е стар, но амбициозността му не е намаляла и ако с Клеон се случи нещо — дори естествена смърт — той има шанс да наследи трона заради прекалено младия син на императора. Галактическото общество винаги ще изпитва известна симпатия към един претендент, който, ако не друго, притежава имперско потекло. Ето защо, ако кметът на Што е чул за теб, можеш да послужиш като полезен научен пророк за неговата династия. Ако те убедят да предскажеш неизбежното наследяване на трона от страна на Што и настъпването на хиляда години мир и благоденствие, секторът ще има сериозен мотив да се опита да уреди някакъв подходящ край за Клеон. Разбира се, качи ли се штоянец на трона, от теб повече полза няма да има. Спокойно можеш да последваш Клеон в гроба…

Селдън наруши мрачното мълчание, което се възцари след думите на Чувек, като каза:

— Само че ние не знаем дали именно Што ме преследва.

— Не, не знаем. Нито пък знаем дали изобщо някой те преследва в момента. Както предполага Леген, вертопланерът в края на краищата би могъл и да е обикновен метеорологичен изпитателен кораб. И все пак щом новините, свързани с психоисторията и потенциалните й възможности се разпространят — а те непременно ще се разпространят — все повече и повече от силните и не тъй силните на деня както на Трантор тъй и навсякъде другаде, ще поискат да се възползват от твоите услуги.

— Какво ще правим тогава? — попита Дорс.

— Да, това е въпросът — Чувек поразмисли и сетне продължи: — Вероятно сме сбъркали, като дойдохме тук. За един професор е прекалено естествено да потърси убежище в някой университет. При това Стрилингският е от най-големите и най-свободните, така че не след дълго ластарчета от най-различни страни предпазливо ще започнат да опипват пътя към това място. Мисля, че трябва колкото е възможно по-бързо — може би още днес — ти, Селдън, да бъдеш преместен в някое друго, по-сполучливо скривалище. Обаче…