Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 84

— Ранда? — повтори Дорс. — Не ми се вярва. Познавам го. Той просто не би работил за императора. По самата си природа е антиимпериалист.

— Може би се преструва — възрази Селдън. — Всъщност ако се опитва да прикрие факта, че е имперски агент, би следвало да се държи открито, яростно и крайно анти…

— Но нали именно такъв не е! — прекъсна го тя. — Ранда в нищо не е яростен и краен. Напротив, винаги е спокоен и добродушен и изразява възгледите си меко, дори плахо. Сигурна съм, че…

— И въпреки това, Дорс — разгорещено махна с ръка Селдън — точно той пръв ми спомена за метеорологичния проект; точно той ме убеди да се кача на Горната страна; точно той прилъга Леген да ми позволи да се присъединя към тях, като доста преувеличи математическите ми способности. Направо да се чудиш защо толкова искаше да ме качи горе… защо му е било да си дава толкоз зор!

— Може би за твое добро. Той се е заинтересувал от теб, Хари, и сигурно си е помислил, че метеорологията би могла да се окаже полезна за психоисторията. Не е ли възможно да е тъй?

Чувек спокойно ги прекъсна:

— Хайде да обсъдим нещо друго. Между момента, когато Ранда ти е казал за метеорологичния проект, и този, когато наистина си потеглил за Горната страна, е минало значително време. Ако не е виновен за нищо от случилото се, той няма да има никаква особена причина да си мълчи за него. Ако е дружелюбен и общителен човек…

— Точно такъв е! — вметна Дорс.

— …тогава е напълно възможно да е съобщил това на един куп приятели. В такъв случай наистина не можем да определим кой би могъл да е информаторът. Всъщност просто за да отбележа още един факт, ако допуснем, че Ранда е антиимпериалист, това не означава непременно, че той не е агент. Ще трябва само да се запитаме чий агент е. За чия сметка работи?

Селдън се изуми.

— Че за кого другиго би могъл да работи освен за империята? За кого другиго освен за Демерцел?

Чувек вдигна ръка.

— Селдън, много си далеч от умението да разбираш цялата сложност на политическите отношения на Трантор. — Той рязко се извърна към Дорс. — Кажи ми пак кои бяха четирите сектора, които доктор Леген назова като най-вероятни собственици на вертопланера?

— Хестелония, Што, Зигорет и Северно Дамиано.

— Да не си задала въпроса по някакъв насочващ начин? Да речем, попитала си дали някой конкретен сектор е собственикът?

— Не, определено не. Просто се поинтересувах може ли той да направи някакво предположение за произхода на кораба.

— А ти — обърна се отново към Селдън журналистът — не забеляза ли маркировка, някакви символи по вертопланера?

Математикът понечи да му се озъби, че корабът едва се е виждал през облаците, че се е появявал само за кратко и че той самият изобщо не се е интересувал от никаква маркировка, а само как да избяга, но се сдържа. Чувек положително знаеше всичко това.

Така че просто отвърна:

— Опасявам се, че не.

— Ако вертопланерът е бил изпратен със задача да го отвлече, не е ли възможно отличителните знаци да са били замаскирани? — попита Дорс.

— Това е разумно предположение — отбеляза Чувек — и напълно допустимо, обаче в тази Галактика разумът невинаги триумфира. И тъй като Селдън явно не е забелязал каквито и да било подробности, свързани с кораба, можем само да гадаем. Това, което си мисля, е: „Што.“