Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 87

Айзък Азимов

— Е, значи бих могъл да те запитам как се справяш със задачата. Някакъв прогрес?

Математикът не знаеше дали да се засмее, или да се ядоса. Изчака малко и не направи нито едното, нито другото, а се насили да отговори спокойно:

— Прогрес? За по-малко от два месеца? Чувек, това е нещо, което лесно може да запълни целия ми живот. както и живота на още дузина мои следовници. И дори тогава да завърши с провал.

— Не говоря за окончателно решение, нито дори за някакъв обнадеждаващ знак. Ти сума ти пъти ясно каза, че приложимата психоистория е възможна, но не е практична. Питам само дали виждаш надежда тя да стане практична.

— Честно казано, не.

— Моля да ме извините — намеси се в разговора Дорс. — Аз не съм математичка, така че се надявам въпросът ми да не е глупав. Откъде знаеш, че нещо е едновременно възможно и непрактично? Чувала съм те да казваш, че на теория можеш лично да се срещнеш и да се здрависаш с всички хора в империята, но това няма да представлява никакъв практически успех, тъй като няма да живееш достатъчно дълго, за да го направиш. Как обаче можеш да твърдиш, че психоисторията е подобно нещо?

Селдън погледна Дорс с известна доза недоверчивост.

— Искаш да ти го обясня?

— Да — потвърди тя и така енергично кимна с глава, че къдравата й коса потрепери.

— Всъщност — рече Чувек — и аз бих искал.

— Без математика? — попита Селдън с намек за бегла усмивка.

— Да, ако обичаш — кимна журналистът.

— Ами… — за няколко секунди ученият се самовглъби, за да избере начина си на изложение, а после започна:

— Ако искаш да разбереш някой аспект на Вселената, ще ти бъде от полза да опростиш нещата колкото е възможно повече и да включиш само тези качества и характеристики, които имат съществено значение за разбирането. Ако искаш да определиш как пада един предмет, не се занимаваш с това дали той е нов или стар, червен или зелен, мирише ли или не. Елиминираш всички тези признаци и по този начин не усложняваш ненужно въпроса. Можеш да наречеш опростяването модел или симулация и да го представиш или в реален вид накомпютърния екран, или като математическо съотношение. Да вземем например примитивната теория за нерелативистичната гравитация…

— Ти обеща, че няма да има никаква математика — веднага се обади Дорс. — Не се опитвай да ни я подпъхнеш, като я наричаш „примитивна“.

— Не, не. Като казвам „примитивна“, имам предвид само, че тя е известна още отпреди времето, до което стигат назад нашите архиви; че откритието й е забулено в мъглите на античността също както това на огъня и колелото. Във всеки случай уравненията на подобна гравитационна теория съдържат в себе си описание на движенията в която и да е планетна система, на всяка двойна звезда, на приливите и на множество други неща. Като използваме такива уравнения, ние можем дори да изградим зрителна симулация и да представим на екрана как една планета обикаля около своята звезда, или как две звезди кръжат една около друга, или пък още по-усложнени системи на тримерна холография. Подобни опростени симулации правят възприемането на едно явление далеч по-лесно, отколкото би било, ако ни се налагаше да изучаваме него самото. Всъщност без гравитационните уравнения нашите познания относно движението на планетите и небесната механика като цяло щяха да са съвсем рехави. Сега, тъй като човек иска да знае все повече и повече за което и да е явление, или пък щом самото то се усложни, се появява нужда от все по-изпипани и по-изпипани уравнения, все по-подробно и по-подробно програмиране… докато накрая стигаме до компютризираната симулация, която пък е все по-трудно и по-трудно да бъде възприета.