Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 86

— Обаче? — запита другият.

— Все още не знам къде.

— Да извикаме географския справочник на екрана на компютъра и да изберем някое случайно кътче — предложи математикът.

— В никакъв случай — възрази Чувек. — Ако постъпим така, нищо чудно да намерим убежище, което ще е още по-несигурно. Не, трябва да си понапънем мозъците!

31

Тримата останаха сврени в квартирата на Селдън чак до следобеда. Хари и Дорс от време на време тихо разговаряха на неутрални теми, докато Чувек запази почти пълно мълчание. Седеше изправен, яде малко и сериозното му изражение (което според Селдън го правеше да изглежда по-възрастен) си остана спокойно и отнесено.

Математикът предполагаше, че сега той прехвърля в ума си огромната топография на Трантор, дирейки идеалното кътче. Това определено не бе лесно.

Селдъновият Хеликон беше незначително по-голям от Трантор, но имаше по-малък океан. Повърхността на хеликонската суша бе може би с десет процента по-голяма от транторската. Хеликон обаче бе рядко населен и повърхността му беше само тук-там изпъстрена с градове; Трантор пък целият беше град. Докато родният му свят бе разделен едва на двадесет административни сектора, Трантор имаше над осемстотин и всеки от тези стотици сектори сам по себе си представляваше комплекс от подразделения.

Накрая Селдън предложи с известна доза отчаяние в гласа си:

— Чувек, може би ще е разумно да изберем този кандидат, който се отличава с най-голямо благоразположение, и аз да ида там, като разчитам той да ме защищава срещу всички останали.

Журналистът вдигна очи и каза с крайна сериозност:

— Това не е нужно. Аз познавам подходящия кандидат и той вече те притежава.

Селдън се усмихна.

— Не се ли поставяш на едно равнище с кмета на Што и дори с императора на цялата Галактика?

— От гледна точка на обществено положение, не. Само че аз им съпернича, що се отнася до желанието да те държа под контрол. Те обаче, а и всеки друг, за когото мога да се сетя, те искат единствено за да укрепят собственото си богатство и власт, докато аз нямам абсолютно никакви амбиции освен благото на Галактиката.

— Подозирам — сухо рече Селдън — че ако ги запитаме, всеки от твоите съперници ще настоява, че той също мисли само за благото на Галактиката.

— Сигурен съм, че ще е тъй — кимна Чувек — но засега единственият от моите, както ги наричаш, съперници, с когото си се срещал, е императорът, а той е настоявал да направиш измислени предсказания, които евентуално да стабилизират династията му. Аз не те моля за нищо подобно. Моля те само да усъвършенстваш своя психоисторически метод дотолкова, че с него да могат да се правят математически валидни предвиждания, та макар и само от статистически характер.

— Вярно е — съгласи се с полуусмивка Селдън. — Поне засега.