Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 83

Чувек, който я слушаше внимателно, възрази:

— Ти повдигна интересно обвинение срещу Леген, но нека и него не приемаме с прекалена готовност. Все пак накрая се е качил с теб на Горната страна.

— Тъй като открихме стъпките. Имаше и свидетел.

— Добре де, метеорологът показа ли се много изненадан и шокиран, когато намерихте Селдън; имам предвид повече, отколкото би било нормално поради факта, че сте спасили някого, дето е бил изложен на крайна опасност от неволна началническа небрежност? Действаше ли така, сякаш Селдън не би следвало да се окаже там? Държеше ли се като човек, който се пита: „Как така не са го отвели?“

Дорс обмисли внимателно въпросите и сетне отговори:

— Явно беше шокиран, когато видя Хари да лежи в мокрия сняг, но едва ли мога да твърдя, че е изпитвал нещо повече от съвсем естествен за ситуацията ужас.

— Да, и аз предполагам, че не би могла да твърдиш друго.

Докато говореха, Селдън гледаше ту единия, ту другия и внимателно слушаше всяка изречена дума.

— Не мисля, че е бил Леген — обади се той.

Чувек веднага пренасочи вниманието си към него.

— Защо смяташ така?

— Ами дори само затова, че както ти отбеляза, метеорологът явно не желаеше да отида с тях. Цял ден се препирахме и накрая се съгласи, защото остана с впечатлението, че аз съм някакъв ловък математик, който може да му помогне в разработването на неговата теория. На мен самия много ми се искаше да се кача там и ако той е имал заповед да се погрижи да ме заведат на Горната страна, не би имало нужда чак толкова да се противи.

— Оправдано ли е да допуснем, че си му трябвал единствено заради математическите си умения? Той обсъди ли нещо конкретно с теб? Направи ли опит да ти обясни теорията си?

— Не — отвърна Селдън — не се опита. Само спомена нещо в смисъл, че по-късно ще го обсъдим. Белята беше, че тогава бе напълно обсебен от своите инструменти. Доколкото разбрах, очаквал е да има слънце, а то не се показа и явно е разчитал уредите му да са виновни, пък те са работели безупречно, което много го разочарова. Мисля, че точно този неочакван развой на нещата го накара да се вкисне и същевременно отклони вниманието му от мен. А колкото до Клауция, младата жена, която за няколко минути напълно ме отвлече от останалите, като си припомням сега нещата, нямам чувството, че преднамерено ме е замъкнала настрани. Инициативата беше моя. Любопитствах за растителността на Горната страна и по-скоро аз, отколкото стажантката, бях причина да се отдалечим от групата. Леген изобщо не я е подкокоросвал, защото той я повика още докато ги виждах, а сетне се отдалечих и ги изгубих от очи изцяло по своя вина.

— И все пак — рече Чувек, който като че ли държеше да възразява на всяко направено разсъждение — ако този кораб е търсил теб, хората на борда би трябвало да знаят, че ще си там. Откъде биха могли да го научат, ако не от Леген?

— Подозирам един млад психолог — отвърна Селдън — който се казва Лисунг Ранда.