Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 74

— Добре тогава. Изместете времето напред, докато престанат индикациите за стъпки. Способен ли сте да го направите, така да се каже, на бърза скорост?

— Ако го направя на тази бърза скорост, за която говорите, всичко ще се замаже в права линия с лек ореол отгоре и отдолу. Мога обаче да се придвижвам напред през петнадесетминутни интервали и да ги проучвам набързо, преди да продължа.

— Добре. Направете го!

Двамата мълчаливо наблюдаваха екрана, докато Бенастра отново наруши тишината:

— Сега вече няма нищо. Виждате ли? Пак се бе оформила една права линия с миниатюрни, различни по големина хълцавици шум.

— Кога са спрели стъпките?

— Преди два часа… или малко повече.

— А, когато спряха, по-малко ли бяха, отколкото по-рано?

Бенастра доби леко възмутен вид.

— Не мога да кажа. Мисля, че и най-финият анализ не е в състояние да определи със сигурност.

Дорс стисна устни.

— Случайно да сте поставили някой датчик — нали така му казвате — близо до станцията на метеоролозите?

— Да, на мястото, където са уредите и където трябва да са били метеоролозите — кимна Бенастра. И недоверчиво добави: — Искате ли да проверя другите датчици в околността? Един по един?

— Не. Стойте на този, само че продължавайте да се придвижвате напред през петнадесетминутни интервали. Разбирате ли, възможно е един човек да е останал там и да е успял да се върне при апаратурата.

Бенастра поклати глава и измърмори нещо под нос.

Екранът отново помръдна и Венабили остро запита, сочейки изображението:

— Какво е това?

— Не зная. Шум.

— Не! Повтаря се периодично. Възможно ли е да са стъпки от един-единствен човек?

— Положително, само че може да са и още дузина други неща.

— Все пак то се появи горе-долу по времето на стъпките, нали? — След няколко секунди Дорс добави: — Минете малко по-напред.

Той я послуша и когато екранът се успокои, жената възкликна:

— Тези неравности не стават ли по-големи?

— Не е изключено. Можем да ги измерим.

— Няма нужда. Сам виждате, че стават. Стъпките се приближават към датчика. Минете още напред. Вижте кога са спрели.

След малко сеизмологът каза:

— Спрели са преди двадесет-двадесет и пет минути. — И предпазливо додаде: — Каквото и да представляват те.

— Представляват стъпки — заяви Дорс с убеденост, която можеше да отмести планина. — Горе има човек и докато ние с вас тук се заглавичкваме, той е припаднал и е на път да замръзне и да умре. Хич не ми разправяйте: „Каквото и да представляват!“ Просто звъннете в метеорологическата и ме свържете с Дженар Леген. Твърдя, че е въпрос на живот и смърт. Така му кажете!

Устните на Бенастра леко трепереха и той явно бе отминал етапа, когато би могъл да откаже нещо, което тази странна и страстна жена изискваше.

Отне му не повече от три минути да открие холограмата на Леген на електронното табло за съобщения. Беше станал от масата, на която вечеряше. В яката му бе затъкната салфетка, а кожата под долната му устна мазно блестеше.

Дългото му лице се бе изкривило в заплашителна гримаса.

— На живот или смърт! Какво значи това? Кой сте вие? — Сетне погледът му попадна на жената, която се бе примъкнала близо до сеизмолога, така че и нейният образ да се види на екрана на Дженар.