Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 72

— Само че никой не го е видял да слиза. Нещо лошо да му се е случило горе?

— Нищичко. Изглеждаше си съвсем наред — разбира се, като се изключи това, че явно му беше студено.

Сега вече Дорс наистина се обезпокои.

— След като никой не го е видял да слиза, значи е възможно да е все още там. Не можем ли да се качим и да огледаме?

— Казах ти, че огледахме, преди да слезем — нервно възрази Клауция. — Беше достатъчно светло и той никъде не се виждаше.

— Нека все пак да проверим.

— Но аз не мога да те кача горе. Аз съм само стажант и не знам комбинацията, с която се отваря куполът. Трябва да помолиш доктор Леген.

26

Дорс Венабили знаеше, че в тоя момент метеорологът няма да пожелае доброволно да се качи на Горната страна. Трябваше да бъде принуден.

Тя пак провери в библиотеката и стола, телефонира в квартирата на Селдън, качи се дотам и позвъни няколко пъти на вратата, а най-накрая накара отговорника на етажа да я отвори. Вътре го нямаше. Разпита неколцина от хората, които през последните няколко седмици се бяха запознали с него. Никой не го бе виждал.

Е, в такъв случай трябваше да накара Леген да я заведе на Горната страна. Само че вече бе нощ. Той яростно ще възразява, а колко време може да си позволи да прахоса в спорове, ако Хари Селдън е попаднал в някакъв капан — съвсем неподготвен за една мразовита нощ със суграшица, която аха-аха и ще обърне на сняг? Хрумна й нещо и тя се втурна към малкия университетски компютър, който следеше действията на студентите, преподавателите и обслужващия персонал.

Пръстите й пробягаха по клавишите и скоро намери каквото й трябваше.

Трима от тях бяха в друга част от кампуса. Звънна да я вземе един малък кабриолет и откри спалния корпус, който търсеше. Поне един от тримата трябваше да бъде на разположение…

Късметът й работеше. Първата врата, на която позвъни, отговори с въпросителна светлинка. Тя набра своя идентификационен номер, който разкриваше, че работи в катедрата по история. Вратата се отвори и пълничък мъж на средна възраст се облещи насреща й. Очевидно тъкмо се миеше преди вечеря. Тъмнорусата му коса бе отметната настрани и не носеше никакви горни дрехи.

— Извинявайте — рече мъжът. — Хванахте ме в малко неудобно положение. Какво мога да направя за вас, доктор Венабили?

Дорс задъхано попита:

— Вие сте Роджън Бенастра, сеизмолог, нали?

— Да.

— Случаят е спешен. Трябва да видя сеизмологичните записи за Горната страна през последните няколко часа.

Бенастра се втренчи в нея.

— Защо? Нищо не се е случило. Ако имаше проблем, щях да зная. Сеизмографът щеше да ни извести.

— Не говоря за удар от метеор.

— Нито пък аз. Затова не ни е нужен толкова чувствителен уред. Просто миниатюрни пропуквания… Но днес няма никакви.

— Нямам предвид и това. Моля ви, заведете ме при сеизмографа и ми разчетете неговите показания. Въпросът е на живот и смърт.

— Поех един ангажимент за вечерта…

— Казах, че е въпрос на живот и смърт, и точно така е.

— Но аз не виждам… — започна Бенастра. И замлъкна под погледа на Дорс. Изтри лице, остави набързо няколко думи на устройството за съобщения и се напъха в ризата си.