Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 73
Айзък Азимов
Те почти изтичаха (заради безжалостното ръчкане от нейна страна) до малката тумбеста сеизмологична сграда. Дорс, която не знаеше нищо за тази наука, попита:
— Надолу ли отиваме?
— Под населените равнища, разбира се. Уредът трябва да е фиксиран към базовата скала и да е далеч от постоянната гълчава и вибрациите на градските нива.
— Но как ще разберете какво става на Горната страна оттук?
— Сеизмографът е свързан с мрежа от датчици за налягане, които се намират вътре в обшивката на купола. Ударът на едно само зрънце пясък може да накара индикатора да изскочи от екрана. Ние долавяме даже ефекта от сплескването на купола при силен вятър. Можем…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Дорс. Не бе дошла тук да слуша лекции за достойнствата на сеизмологичните уреди. — Можете ли да откриете човешки стъпки?
— Човешки стъпки? — Бенастра се обърка. — На Горната страна това е малко вероятно.
— Разбира се, че е вероятно. На Горната страна този следобед е имало група метеоролози.
— Аха. Е, стъпките ще са едва забележими.
— Ако се вгледате достатъчно добре, ще ги забележите, а аз искам точно това от вас.
Бенастра може би възнегодува от твърдата заповедна нотка в гласа й, обаче не каза нищо. Докосна един клавиш и компютърният екран мигом оживя.
Около средата на десния ръб имаше широко петно светлина, от което се отделяше тънка хоризонтална линия и продължаваше към левия ръб на екрана. Тя леко криволичеше — с неповтарящи се, подобни на малки хълцавици поредици, които сякаш непрекъснато я отклоняваха наляво. Гледката оказа почти хипнотичен ефект върху Дорс.
— По-спокойно от това едва ли може да бъде — обади се Бенастра. — Всичко, което виждате, е резултат от променящото се тамошно въздушно налягане, също тъй може би от капки дъжд и от далечното бръмчене на машините. Горе няма нищо.
— Добре, но как е било преди няколко часа? Проверете днешните записи например за 15.00. Не може да нямате някакви записи.
Бенастра даде на компютъра необходимите инструкции и за секунда-две на екрана се възцари хаос. Сетне бъркотията се поуталожи и хоризонталната линия се появи отново.
— Ще го докарам на максимална чувствителност — измърмори Бенастра. Сега вече хълцавиците станаха съвсем отчетливи и при постепенното си движение наляво определено изменяха формата си.
— Какво е това? — попита Дорс. — Обяснете ми.
— Тъй като вие, доктор Венабили, казахте, че горе е имало хора, аз бих предположил, че това са стъпки — промяна на тежестта, удари от обувките. Но не зная какво бих предположил, ако не бях уведомен, че е имало хора. Ние го наричаме благородна вибрация — такава, която не се свързва с нищо опасно.
— А можете ли да кажете колко души е имало.
— На око в никакъв случай. Нали разбирате, получаваме само резултантната на всички удари.
— Казвате „на око“. Значи ли това, че компютърът може да разложи резултантната на нейните компоненти?
— Съмнявам се. Въздействията са минимални, а трябва да се отчете и неизбежният шум. Информацията няма да е достоверна.