Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 75

— Пак ли! — възкликна той. — Това твоето си е направо дебелашко заяждане.

— Не е — моментално възрази Дорс. — Консултирах се с Роджън Бенастра, който е главен сеизмолог в Университета. Уредите ясно показват, че след като ти и твоята група сте напуснали Горната страна, там остават стъпките на един човек. Това е моят студент Хари Селдън, който се качи под твоя опека и който сега абсолютно сигурно лежи припаднал, в ступор, и може би няма да изкара още дълго. Така че ти ще ме заведеш горе моментално заедно с всичкото оборудване, което може да се окаже необходимо. Ако не го направиш незабавно, ще се обърна към университетската служба за сигурност; ако е необходимо — и към самия президент. Аз самата така или иначе ще се кача и ако нещо се е случило на Хари, понеже си се забавил дори с една минута, ще те обвиня в престъпна небрежност, некомпетентност и във всичко друго, което мога да ти лепна, за да те лишат от постовете ти и те изхвърлят от научния свят. А ако се окаже, че е мъртъв, това ще е убийство поради същата тази престъпна небрежност от твоя страна. Или нещо още по-лошо, тъй като сега категорично те предупреждавам, че той умира.

Вбесен, Дженар се обърна към Бенастра:

— Ти откри ли…

Дорс обаче го прекъсна:

— Той ми каза какво е открил, а аз го казах на теб. Нямам никакво намерение да ти позволя да го объркаш. Идваш ли? Веднага!

— Не ти ли мина през ум, че може и да грешиш? — попита Дженар с ехидна гримаса. — Знаеш ли какво бих могъл да ти сторя, ако това е злонамерена фалшива тревога? Лишаването от пост е най-малкото…

— Но убийството не е — заяви Дорс. — Готова съм да рискувам обвинение в злостно хулиганство. Ти готов ли си обаче да се изправиш на съд за убийство?

Дженар почервеня, може би повече заради необходимостта да се предаде, отколкото от заплахата.

— Ще дойда, но няма да имам капка милост към теб, млада госпожице, ако накрая се окаже, че твоят студент е бил в безопасност тук под купола последните три часа.

27

Тримата се качиха в асансьора във враждебно мълчание. Леген бе изял само част от вечерята си и бе оставил жена си в стола без логично обяснение. Бенастра изобщо не бе вечерял и вероятно бе разочаровал някоя дама също без такова обяснение. И Дорс Венабили отдавна не бе яла и изглеждаше най-напрегната и нещастна от тримата. Тя носеше термично одеало и два фотонни излъчвателя.

Когато стигнаха изхода към Горната страна, Леген, здраво стиснал челюсти, набра идентификационния си номер и вратата се отвори. Студеният вятър се втурна насреща им и Бенастра изръмжа. Никой от тримата не бе подходящо облечен, но мъжете нямаха намерение да остават за дълго.

— Вали сняг — напрегнато изрече Дорс.

— Мокър сняг — уточни Леген. — Температурата е малко над точката на замръзване. Не е убийствен студ.

— Зависи колко време човек ще остане навън, нали? — озъби се историчката. — Ако подгизнеш от топящия се сняг, няма да ти е много от полза.