Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 76

Леген изсумтя.

— Добре де, къде е той? — И се вгледа с отврата в пълната чернилка, която заради светлината от входа зад гърба му изглеждаше още по-непривлекателна.

— Хайде, доктор Бенастра — помоли Дорс — дръжте това одеало. А ти, доктор Леген, затвори вратата зад теб, без да я заключваш.

— Тя няма автоматична ключалка. Да не ме смяташ за глупак?

— Сигурно не, но действително можеш да я заключиш от вътрешната страна, като попречиш на всеки, който се намира отвън, да влезе в купола.

— Ако отвън има някой, покажи ми го. Посочи го де! — заяде се Леген.

— Той може да бъде навсякъде. — Дорс вдигна ръце. Около китките й имаше по един фотонен източник.

— Но ние не можем да проверим навсякъде — промълви отчаяно Бенастра.

Излъчвателите блеснаха и лъчите им затанцуваха в различни посоки. Снежинките искряха като огромен рояк светулки и затрудняваха огледа.

— Стъпките ставаха все по-отчетливи — рече Дорс. — Той трябва да е приближавал към датчика. Къде се намира този датчик?

— Нямам никаква представа — отсече Леген. — Това е извън мойта област и не е моя отговорност.

— Бенастра?

— Всъщност… не зная — отговори колебливо сеизмологът. — Да ви кажа правичката, никога по-рано не съм идвал тук. Монтирали са го преди моето време. Компютърът естествено има информация, но ние не сме се сетили да го питаме. Освен това ми е студено и не виждам за какво съм ви повече.

— Ще трябва да поостанете малко — твърдо заяви Дорс. — Вървете след мен. Смятам да обикаляме изхода по разширяваща се спирала.

— Невъзможно е да виждаме надалеч в тоя сняг — констатира Леген.

— Зная. Сигурна съм, че ако не валеше, досега да сме го открили. А при това положение ще ни отнеме няколко минути повече. Ще изтраем. — Самата тя в никакъв случай не бе тъй уверена, колкото можеше да се съди по думите й. Тръгна напред, размахвайки ръце по такъв начин, че светлината да покрива колкото се може по-голяма зона, като в същото време напрягаше до болка очи за всяко петно на фона на снега.

Така стана обаче, че Бенастра се обади пръв:

— Какво е туй? — попита сеизмологът и посочи встрани.

Дорс припокри двата излъчвателя и отправи ярък конус светлина в указаната посока. Втурна се нататък, следвана от двамата мъже.

Откриха го свит на кравай и мокър до кости на около десетина метра от вратата и на не повече от пет до най-близкия метеорологичен уред. Дорс потърси пулса му, но това се оказа ненужно, защото в отговор на докосването й Селдън помръдна и простена.

— Дайте ми одеалото, доктор Бенастра — каза тя с изтънял от облекчение гласец. Тръсна го, за да го разгъне и го положи в снега. — Вдигайте внимателно, а аз ще го завия и сетне ще го занесем долу.

В асансьора щом одеалото се затопли до температурата на човешката кръв, от увития в него Селдън започна да извира пара.

— Когато го внесем в стаята му — продължаваше с нарежданията си Дорс — ти, доктор Леген, викаш лекар, добър лекар и се грижиш да пристигне веднага. Ако се отърве без увреждания, няма да кажа нищо, но само ако се отърве. Помни…

— Излишно е да ми четеш лекции — студено процеди Леген. — Съжалявам за станалото и ще направя каквото мога, но единствената ми грешка беше, че изобщо позволих на този човек да се качи на Горната страна.