Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 61

Само Клауция се поколеба. Поспря точно преди да си сложи шапката и сетне я предложи на Селдън.

Математикът поклати отрицаващо глава.

— Не мога да ти я взема, Клауция.

— Хайде, хайде. Аз имам дълга коса, пък и доста гъста. Твоята е къса и малко… рядка.

Селдън, разбира се, би искал твърдо да настоява и по друго време сигурно би го сторил. Сега обаче взе шапката и промълви:

— Благодаря. Ако ти стане студено, ще ти я върна.

Може би тя не беше чак толкова млада. Впечатлението се създаваше от кръглото й, почти бебешко лице. Сега, когато бе привлякла вниманието му върху косата си, той виждаше, че е с очарователен червеникавокафяв цвят. На Хеликон никога не бе срещал точно такава.

Навън беше облачно, както когато пътуваха под открито небе до Двореца. Само че значително по-студено от тогава и той реши, че е защото се бяха приближили с още шест седмици към зимата. Облаците бяха по-плътни, а денят определено по-мрачен и заплашителен — или може би просто по-близо до нощта? Положително метеоролозите не биха се качили да вършат важна работа, без да си оставят повече светло, за да се приберат. Или очакваха всичко да свърши много бързо?

Искаше му се да попита, но му хрумна, че сега може да не им е до въпроси. Изглеждаха в доста напрегнато състояние.

Реши да проучи визуално околността.

Стоеше на нещо, което, съдейки по звука, когато крадешком тупна с крак, напомняше матов метал. То обаче не бе просто метал. Когато пристъпи, остави следа. Повърхността очевидно бе покрита с прах, фин пясък или глина.

Защо пък не? Едва ли някой се качваше тук, за да я почиства. Селдън се наведе, за да отчопли малко от материала — просто от любопитство.

Клауция приближи към него. Забеляза го какво прави и каза с тон на домакиня, поставена в неловко положение от своята небрежност:

— Метем наоколо заради уредите. На повечето места Горната страна е далеч по-зле, макар че всъщност това няма значение. Нали разбираш, служи само като изолация.

Селдън изсумтя и продължи да се озърта. Нямаше никакъв шанс да разпознае апаратите, които сега изглеждаха тъй, сякаш бяха поникнали от тънкия слой прах (ако човек изобщо можеше да си го представи). Нямаше и най-малка представа как функционират и какво измерват.

Леген се запъти към него. Внимателно вдигаше и спускаше крака, и Селдън си помисли, че го прави, за да не повреди уредите. Отбеляза си наум да върви по същия начин.

— Хей, ти! Селдън!

Тонът на гласа му не се понрави много на госта:

— Да, доктор Леген? — студено отвърна той.

— Добре де, доктор Селдън — бе изречено с досада и нетърпеливо. — Оня мъник Ранда ми каза, че си математик.

— Вярно е.

— Добър?

— Иска ми се да мисля, че е тъй, но трудно мога да го гарантирам.

— И се интересуваш от непроследими проблеми?

— Хързулнаха ми един такъв — ядно се съгласи Селдън.

— Аз пък съм се натресъл на друг. Можеш свободно да се огледаш наоколо. Ако имаш някакви въпроси, нашата стажантка Клауция ще ти помогне. Пък може би и ти ще успееш да ни помогнеш.

— Бих се радвал да мога, само че не разбирам нищо от метеорология.