Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 60

— Съжалявам, не знаех. Нямам никаква връхна дреха.

— Аз мога да ти дам. Мисля, че ще се намери нещо подходящо. Да, ето. Малко е поовехтял, но все пак е по-добре от хич.

— Ако човек облече такъв пуловер, ще му бъде страшно горещо — възрази Селдън.

— Тук да — кимна Леген. — На Горната страна условията са по-други. Студено и ветровито. Много неприятно, че нямам резервни ботуши и грейка. По-късно ще ти потрябват.

Те се готвеха да вземат със себе си една количка с апаратура, която проверяваха щателно — според Селдън с ненужно туткане.

— Твойта родна планета студена ли е? — попита Леген.

— Някои части — да. Но тази, от която идвам, е мека и често пъти вали.

— Лошо. Сигурно горе няма да ти хареса.

— Мисля, че ще успея да издържа, докато сме там.

Когато се приготвиха, групата се натъпка в един асансьор, на който имаше надпис „Само за служебно ползване“.

— Това е, понеже асансьорът отива до Горната страна — обясни му една от младите жени — и се предполага, че хората няма да се качат, без да имат сериозни основания.

Селдън не я бе срещал по-рано, но чу, че се нарича Клауция. Не знаеше дали това е малкото й име, фамилията или прякорът.

Асансьорът не изглеждаше по-различен от другите, на които той се бе качвал както тук, на Трантор, така и у дома, на Хеликон (като се изключи, разбира се, гравитационната шахта, която бяха използвали двамата с Чувек), но тъй като знаеше, че кабината ще го изведе едва ли не извън пределите на планетата, в пустотата, нещо го караше да се чувства почти като в космически кораб.

Ученият се усмихна вътрешно. Глупава фантазия.

Асансьорът леко потрепери, което му напомни за лошите предчувствия на Чувек относно упадъка на Галактиката. Леген, другите мъже и едната жена, изглеждаха застинали в очакване, сякаш бяха потиснали и мислите, и движенията си, докато не настъпеше време да излязат навън, ала Клауция не преставаше да му хвърля бързи погледи, сякаш го намираше за ужасно впечатляващ. Селдън се приведе към нея и й прошепна (опасяваше се да не обезпокои останалите):

— Много високо ли отиваме?

— Високо? — повтори тя. Говореше с нормален глас и очевидно не изпитваше чувството, че другите имат нужда от тишина. Изглеждаше съвсем млада и на математика му хрумна, че вероятно все още е студентка. Може би изпълняваше ролята на чирак.

— Доста време ни отнема. Горната страна сигурно е на много етажи нависоко във въздуха.

За миг тя изглеждаше озадачена, а сетне възрази:

— О, не. Изобщо не е нависоко. Ние просто потеглихме от голяма дълбочина. Университетът е разположен на ниско ниво. Използваме много енергия, а ако сме надълбоко, енергийните разходи намаляват.

Леген се обади:

— Готово. Стигнахме. Хайде да изнесем апаратурата.

Кабината спря с леко потреперване и широката врата бързо се отвори. Температурата моментално спадна и Селдън пъхна ръце в джобовете си, почувствал се щастлив, че е навлякъл пуловер. Студеният вятър разчорли косата му и той си помисли, че една шапка би му свършила добра работа. В миг Леген измъкна нещо от някаква гънка на пуловера си, тръсна го да се отвори и го нахлупи на главата си. Другите направиха същото.