Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 62

— Това няма значение. Просто искам да добиеш представа за тая работа, а сетне да обсъдим моя математически апарат — такъв, какъвто е.

— На твоите услуги.

Леген понечи да се отдалечи; дългото му смръщено лице изглеждаше мрачно. Но пак се извърна към Селдън.

— Ако ти стане студено — прекалено студено! — вратата на асансьора е отворена. Влизаш вътре и натискаш бутона, на който е написано „Университетска база“. Ще те смъкне долу, а после автоматично ще се върне при нас. Ако нещо забравиш, Клауция ще ти покаже.

— Няма да забравя.

Този път той наистина си тръгна и Селдън се загледа подире му, усещайки острия студен вятър през пуловера. Клауция дойде при него с леко поруменяло лице.

— Доктор Леген ми се видя ядосан — каза той. — Или може би това е обичайното му отношение към живота?

Стажантката се изкиска.

— Вярно, че през повечето време изглежда така, само че този път наистина е ядосан.

— Защо?

Тя погледна през рамо и дългата й коса се заметна. После отвърна:

— На мен не ми се полага да знам, но въпреки това разбрах. Бил пресметнал, че днес точно по това време облаците ще се разкъсат, и затова планирал да направи специални измервания на слънчевата светлина. Виж обаче какво е времето…

Селдън кимна.

— Тук горе имаме холовизионни приемници, така че той знаеше, че е облачно, и то по-облачно от обикновено, но допускам, че се е надявал уредите да не са съвсем наред, та грешката да се дължи на тях, а не на неговата теория. Засега обаче не са открили нищо такова.

— Значи затуй изглежда толкова нещастен.

— Е, той никога не изглежда особено щастлив.

Селдън се озърна с присвити очи. Въпреки облаците светлината сякаш режеше зениците. Усети, че повърхността под краката му не е съвсем хоризонтална. Стоеше върху невисок купол и накъдето и да погледнеше, във всички посоки откриваше други куполи с различна височина и широчина.

— Изглежда Горната страна е с неправилни форми — рече той.

— Мисля, че да. Или поне по-голямата й част. Така е направена.

— Има ли някаква причина да е тъй?

— Не зная. Както ми обясниха — понеже аз, нали разбираш, също като теб непрекъснато се оглеждах и питах — първоначално хората на Трантор издигали куполи над разни съоръжения: търговски центрове, спортни арени, ей такива неща; сетне над цели градове, така че навсякъде се появили многобройни, куполи с различна височина и ширина. Когато всички се слели, нямало и два съвсем еднакви, но междувременно хората били решили, че така и трябва да бъде.

— Искаш да кажеш, че са започнали да приемат като традиция нещо, което се е оформило съвсем случайно.

— Ако държиш да го формулираш по този начин…

(Щом нещо съвсем случайно може толкова лесно да се приеме като традиция, помисли си Селдън, и да стане ненарушимо или почти ненарушимо, дали това не може да бъде изведено като психоисторически закон? Изглежда тривиален и колко ли много други закони, които са също тъй тривиални, би имало? Един милион? Милиард? Дали съществува относително малък брой общи закони, а тривиалните биха се трансформирали в техни следствия? Как да разбере? За известно време той потъна в размисъл и почти напълно забрави хапещия вятър.)