Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 63

Клауция обаче явно го усещаше, защото потрепери и каза:

— Много е гадно. Под купола е далеч по-добре.

— Ти транторианка ли си? — запита Селдън.

— Да.

Той си спомни как Ранда бе отхвърлил идеята, че транторианците са агорафоби, и се поинтересува:

— Стоенето тук неприятно ли ти е?

— Мразя го — изфуча Клауция — но искам да си извоювам научна степен, специалност и положение, а доктор Леген казва, че не мога да ги получа, без да направя малко теренни изследвания… Между другото, нали не би си помислил, че при тоя студ върху куполите могат да виреят растения?

— Виреят ли? — Той остро изгледа стажантката, подозирайки, че това е някаква недодялана шега, предназначена да го постави в глупаво положение. Клауция изглеждаше съвсем невинна, но доколко това бе истина и доколко резултат от бебешкото й лице?

— О, разбира се. Дори и тук, когато е по-топло. Забеляза ли почвата? Както ти казах, ние я метем заради работата ни, но на други места тя се натрупва, като е особено дълбока в ниското, където куполите се съединяват. Отгоре й никнат растения.

— Но откъде идва тази почва?

— Когато куполите покривали само част от планетата, вятърът малко по малко я натрупал върху тях. Сетне, щом хората захлупили целия Трантор и започнали да копаят нива за живеене все по-дълбоко и по-дълбоко, ако се окажело възможно, разпръсквали част от изкопания материал върху куполите.

— Но той сигурно ще ги строши.

— О, не. Куполите са много здрави и почти навсякъде са укрепени с подпори. Според една книга, която наскоро прочетох, имало дори идея да се отглеждат посеви върху Горната страна, само че се оказало много по-практично да го правят под нея. Маята и водораслите също могат да виреят долу, като по тоя начин се намалява значението на традиционните посеви, тъй че в края на краищата било решено да се остави Горната страна да подивее. Тук сега има и животни — пеперуди, пчели, мишки, зайци. И то много…

— А корените на растенията няма ли да повредят куполите?

— Вече хиляди години не са ги повредили. Те са така обработени, че ги отблъскват. По-голямата част от растенията са треви, но има и дървета. Би могъл да ги видиш и сам, ако беше през топлия сезон, ако се намирахме по на юг или ако пътуваше с космически кораб — тя му хвърли един кос поглед. — Разгледа ли Трантор, когато се спускаше от Космоса?

— Не, Клауция, трябва да си призная, че не успях. През цялото време корабът не беше в подходящо за наблюдения положение. А ти виждала ли си някога Трантор от Космоса?

Тя леко се усмихна.

— Никога не съм била в Космоса.

Селдън се озърна. Навсякъде сивота.

— Просто не мога да повярвам — рече той. — Имам предвид за растителността на Горната страна.

— Въпреки това е самата истина. Чувала съм хора да разправят — Външни като теб, които са наблюдавали Трантор отгоре — че планетата изглеждала зелена като ливада, защото била покрита предимно с трева и шубраци. Всъщност растат и дървета. Недалеч от тук има една горичка. Аз съм я виждала. Вечнозелени дървета, стигащи до шест метра височина.