Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 59

— Не зная дали мога да упрекна транторианците, загдето им харесва подкуполния комфорт, но си мисля, че любопитството би трябвало да накара някои от тях да идат на Горната страна. Мен, например, би ме накарало.

— Имаш предвид, че искаш да видиш метеорологията в действие?

— Мисля, че да. Как може човек да достигне Горната страна?

— Няма нищо сложно. Един асансьор се изкачва дотам, отваря се вратата и пристигаш. Аз съм бил. Това е нещо… нещо ново.

— Сигурно ще отвлече за малко мислите ми от психоисторията — въздъхна Селдън. — Не бих се отказал.

— От друга страна — продължи Ранда — чичо ми много обича да повтаря старата сентенция „Цялото знание е единно“ и май ще излезе прав. От метеорологията може и да научиш нещо, което да ти помогне за психоисторията. Не мислиш ли?

Селдън се поусмихна.

— Много неща са вероятни — и добави наум: „Но не и практични.“

22

Дорс като че се поразвесели.

— Метеорология?

— Аха — потвърди Селдън. — По график утре имат някаква работа горе и аз ще се кача заедно с тях.

— Да не се измори от историята?

Селдън навъсено кимна.

— Да, изморен съм; промяната ще е добре дошла. В добавка Ранда казва, че това е друг проблем, който е прекалено обемист, за да може математиката да се справи с него, и за мен ще е добре да разбера, че положението ми не е уникално.

— Надявам се, не страдаш от агорафобия?

Селдън се усмихна.

— Не, не страдам, но ми е ясно защо се интересуваш. Ранда заяви, че транторианците често пъти изпитват нещо подобно и не биха желали да се изкачат на Горната страна. Предполагам, че се чувстват неуютно без защитното покритие.

Дорс кимна.

— За уседналите това е нещо естествено, обаче има и мнозина, които можеш да откриеш сред планетите в Галактиката — туристи, администратори, войници. А и агорафобията не се среща чак толкоз рядко из Външните светове.

— Може и да е тъй, Дорс, но аз не страдам от нея и съм любопитен… А и ще се зарадвам на разнообразието, така че смятам утре да се присламча към тях.

Историчката се поколеба.

— Би трябвало да дойда с теб, но графикът ми за утре е претрупан. Все пак след като не си агорафоб, няма да имаш никакви проблеми и вероятно ще се позабавляваш. Само че стой наблизо до метеоролозите. Чувала съм за хора, които са се изгубвали горе.

— Ще бъда внимателен. Отдавна не съм се губил истински където и да било.

23

В Дженар Леген имаше нещо тъмно. То не бе свързано с тена на лицето му, който бе доста светъл. Не бе свързано дори с веждите му — плътни и възчерни. По-скоро имаше нещо общо с факта, че тези вежди бяха провиснали над дълбоко поставените очи и дългия, доста изпъкнал нос. Очите му не се усмихваха, а когато заговореше, гласът му бе дълбок и силен, резониращ неочаквано мощно за твърде слабото му тяло.

— Селдън, ще ти трябват по-топли дрехи от тия — изръмжа той.

— Наистина ли? — математикът се огледа.

Имаше още двама мъже и две жени, които се приготвяха да се качат горе заедно с Леген и техните почти атлазени транториански одежди бяха покрити с дебели, ярко оцветени пуловери.

Той сви рамене и каза: